Община Своге

В сърцето на Искърското дефиле, в прохладна и уютна котловина, скрита в пазвите на Балкана, е разположен нашият кокетен малък град. Името му е Своге. Ведър и гостоприемен, заобиколен от приказно красива природа, градът ни е предпочитано място за отдих и туризъм.

Високо над града връх Грохотен (1045) посреща светкавиците и гръмотевиците, а долу в низината река Искрецка кротко отдава водите си на буйния Искър. Три планини докосват хребетите си около Своге (Мала планина, Голема планина и Понор) и тяхната прегръдка ревностно брани града ни от сърдити ветрове и гневни бури. Птичи песни и весел детски смях огласят звучно деня, а в чистия планински въздух може да се долови и деликатният аромат на шоколад.

Мястото, на което е разположен градът ни, сякаш е благословено от Бога – дори името на Своге подсказва това. Според някои – то идва от думата „съводие” – сливането на водите на двете реки, а според други – „Своге” е леко променен вариант на съчетанието „С Бог е…”. Иска ни се да вярваме, че второто предположение е вярното.

Кмет

Емил Кирилов Иванов

Роден на 05.03.1965г.
Семеен, с две деца.

Магистър „Екология и опазване на околната среда“- Великотърновски университет „Св.Св.Кирил и Методий“;
Народен представител в 42-ро Народно събрание – 2013г.-2014г.
Областен управител на София област – 2013г.-2014г.;
Народен представител в 41-во Народно събрание – 2009г.-2013г.;
Областен управител на София област – 2005г.-2009г.;
Кмет на Община Своге – 1999г.-2005г.;
Избран за кмет на община Своге с удостоверение № 236 / 02.11.2015год. на Общинската избирателна комисия.

За контакти:
Телефон: 0726/2 20-59
Факс: 0726/ 2 25-39
Имейл: kmet@svoge.bg

Зам. кметове

 

Илия Богданов
Роден на 25.09.1958г.
вдовец, с двама сина

Образование: 
Магистър „Финанси и кредит“;

Допълнителна специализирана подготовка:

 Висша школа по мениджмънт, УАСГ – Международни икономически отношения;
Съдебен експерт по финансови, търговски въпроси и др. в системата на съда, прокуратура, следствие;

Професионален опит:

Конструктор, гл. специалист, зам. гл. счетоводител, гл. счетоводител – 1981г.-1992г.;
Управител „Скала“ ЕООД гр.Своге – 1992г.-2000г.;
Управител частно търговско дружество – 2002г.-2006г.;
Заместник кмет Столична община Р-н Нови Искър – 2007г.-2011г.;
Финансов директор частно търговско дружество – 2012г.-2016г.
Н-к отдел, Директор Дирекция Местни данъци и такси Община Своге- 2017г.-м.10.2018г.

Контакти:
Телефон:0876239051
Имейл: i.bogdanov@svoge.bg

Нина Стоянова Копринджийска

Родена на 11.09.1980г.
Семейна, с едно дете.
Образование: 

Магистър „Финанси“

Професионален опит: 

2000г.- 2015г.- частен бизнес;
2015г.- 2016г.- Директор на дирекция „Европейски програми и проекти“ в Община Своге

За контакти:
Tелeфон: 0887 002 751
e- mail: n.koprindjiyska@svoge.bg

История

Първите известни на историята жители на Свогенския край са траките от племето трибали. От този период датират няколко укрепления, като най-известното е в землището на село Заселе, чието тракийско име е Метериза. Известни са и три некропола. Намерените в Искърския пролом монети от ІV – І век преди Христа показват, че по това време районът е бил в търговски отношения със Средиземноморския свят. През Римската епоха в пролома е съществувало селище, което е поддържало съществуващия римски път, минаващ от Сердика за северните провинции на Империята. В подножието на връх Грохотен /град Своге/ са намерени монети и от късно римския и ранно византийския период ІV – VІ век. Открити са и тринадесет укрепления, построени или поправени през същия период, чиято цел е била да спират нашествията на варварите.

От края на пети век започват набезите на славяните. Един от постоянните пътища на заселването им минава през Искърския пролом към Софийското поле. Тези земи са включени в пределите на Първата Българска държава в началото на ІХ век, когато войските на хан Крум преминават оттук, за да превземат важния стратегически център Средец. Съществуват легенди, които разказват, че войските на хана са разбили отряди от византийската войска на император Никифор І-ви Геник в района на село Губислав, откъдето и селото носи названието си. Нямаме достатъчно данни за ранно средновековния период. От тогава датират две от селищата, които съществуват и днес – село Искрец и село Свидня. От времето на Втората Българска държава са датирани две от църквите в общината – в село Дружево и в село Меча поляна /дн. Искрец/.

След падането на България под османска власт, населението в района се увеличава значително. Това е обусловено от стремежа на българите да се отдалечат от турските административни центрове, търсейки убежище в непристъпните планински клисури и заселвайки се трайно с годините. В по-голяма част от селищата по това време са регистрирани църкви, строени през ХV–ХVІ век. Защитници на местното население през този период са хайдутите, най-известни от които са поп Мартин и Вълчан войвода.

През 1871 година оттук минава Апостолът на свободата – Васил Левски. Той пристига тук със задачата да основе революционен комитет и посещава манастирската църква Св. Петка в Своге. Намеренията му се осуетяват по неизвестни причини, но споменът за посещението му е останал жив и до днес.
След Освобождението на България Свогенският район е сравнително изостанал в икономическо отношение. Основното занимание на населението са примитивното земеделие, животновъдството и дърводобивът.

В края на ХІХ век е прокарана жп линията София – Роман. Своге става гара и около нея постепенно се образува селище. До 1900 година административен център на този район е село Искрец, но постепенно в такъв се превръща Своге, поради по-добрите си икономически и стратегически позиции. След прокарването на жп. линията животът в Искърския пролом постепенно се променя.

Около жп линията възникват множество гарови селища, в които идват предприемачи, търговци, занаятчии и административни чиновници. Откриват се работилници, каменоломни, варници. Започват да се копаят антрацитни въглища. През 1924 година е основана, от предприемача Велизар Пеев, фабриката за захарни и шоколадови изделия в Своге, с 200 души работници. Процъфтява дребното занаятчийство. Голяма част от населението намира препитание в железниците. В района са открити много училища и читалища. В естествен административен, икономически и културен център се превръща град Своге, който е общински център и днес.

География

Община Своге е разположена в северната част на Софийска област и граничи непосредствено със Столична голяма община и общините Костинброд, Годеч, Вършец, Враца, Мездра, Ботевград и Елин Пелин. По размер на територията община Своге е на второ място в Софийска област и заема площ от 866 кв. км.

Релефът е предимно планински със средна надморска височина 818 м. и денивелация от 345 м. На територията на общината попадат части от Мала планина, южните склонове на Козница и Голема планина, както и Искърския пролом, където е концентрирана по-голямата част от населените места. Особеностите на релефа и геологическите структури определят района като свлачищен.

Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3630 дка., което е 0,42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър.

Климат

Територията на Общината попада в Умереноконтиненталната подобласт на следните три климатични района:
– Климатичен район на високите полета в Западна Средна България;
– Климатичен район на хълмистите и нископланинските части на Западна Средна България;
– Планински климатичен район – среднопланинската част.
Това обуславя студена зима, прохладно лято и ранно настъпваща есен, в сравнение с останалите части на страната.
По поречието на река Искрецка (приток на река Искър) има специфичен микроклимат, изключително подходящ за балнеолечение на белодробни заболявания.

Природни ресурси

Планинският масив в района има главно карстов характер. На територията на общината има два големи карстови извора – над село Искрец и при Лакатнишките скали (Житолюб).
Геоложките структури на района са представени от скални материали на Триаса,Ордовика, Карбона, Юрата. Това са главно варовици, доломити, пясъчници, аргелити, кварцити, мергили и много други, а Понорското плато е, най-образно казано, перфорирано с множество пещери и пропасти, някои от които са богати на сталактити и сталагмити.
Районът е богат на варовици и варовикови образувания, които в миналото са били предпоставка за развитие на производството на вар. Варници е имало край бреговете на Искъра – от Владо Тричков до Черепиш, но най-добре е организирано производството в района на село Искрец, в близост до пещерата, откъдето извира едноименната река Искрецка. Има и находища на оловно-цинкови руди и гранит.

Преди милиони години Стара планина е разполагала със запас от огромни дървени маси, които впоследствие се превръщат в антрацит. Поради многобройните нагъвания на земните пластове, антрацитът е на жили или на отделни гнезда, които са разположени на повърхността на земната кора и са удобни за експлоатация.

Релеф – планински терен, по-голямата част на който е заета от горски територии – 495 970 дка., което представлява 57.26% от общата площ на Общината.
Земеделските земи възлизат на 322,705 дка., като по-голяма част от тях заемат естствените пасища и ливади. Само 1.41% от общата площ се пада на обработваемите земи или това са около 12 242 дка.

Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3 630 дка., което е 0.42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър. Други по-големи реки, които са със сравнително постоянен дебит и се вливат в река Искър са: Искрецка, Скакля, Пробойница, Градешница, Батулийска, Лесковска, Габровница и други. Всички реки в района текат в дълбоки речни легла, които оформят на места и ниски речни наноси.

Туризъм

Община Своге е традиционна територия на масовия туризъм. Има туристически хижи и няколко маркирани туристически маршрута. В това число наречената на патриарха на българската литература „Вазова пътека“. Силно залесеният планински терен благоприятства развитието на ловния туризъм. Основен вид дивеч, който се ловува в района е дивата свиня, европейската сърна и хищниците. В района на Община Своге се намира и защитената местност „Лакатнишки скали“ – величествен скален масив с отвесни стени, част от левия склон на Искърския пролом и от най-източните разклонения на планината Козница в Западна Стара планина. Разположени са срещу гара Лакатник на 20 км. северно от гр. Своге. Изградени са от триаски червени пясъци и дебелослойни варовици. В продължение на хилядолетия ерозията е изваяла фантастичен свят от скални образувания, извисяващи се до 250 метра височина. В подножието на скалите е пещерата „Темната дупка“ – най-дългата пещера в Стара планина. Чудният и подземен свят крие 20 езерца, подземни потоци, няколко водопада, галерии и други образувания. В подножието на скалите блика буйният извор Житолюб, край който има ресторант, парк и езеро. В района на Лакатнишките скали са утвърдени алпинизмът и пещернячеството. Те са признат алпинистки обект. Местността създава условия за развитие на екстремни спортове.

Лакатнишките скали са люлка на българския алпинизъм. През 1931 г. тук е употребено за първи път у нас алпийско въже. Малката хижа построена от доброволци алпинисти през 1938 г. примамва и най-смелите любители на височините. Високо в скалите се издига величествен каменен паметник, построен в памет на хвърлени от скалите през 1923 г. участници в септемврийското въстание.  Общината се слави с над 80 културно-исторически и археологически паметници, манастири и други, съхранили българския дух, култура и книжовност. Най-посещаван е известният манастир „Седемте престола“. Той е разположен в един от прелестните кътове в долина на река Габровница, в живописната планина под връх Издремец. Посещаван в миналото предимно от богомолци сега е прекрасен туристически обект за лятна и зимна почивка. Община Своге е традиционна зона за отдих и почивка. На нейна територия има изградени над 17 хиляди частни вили.

ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА СВОГЕ 2013-2015 г. –изтегли

НА ВНИМАНИЕТО НА ХОТЕЛИЕРИТЕ И РЕСТОРАНТЬОРИТЕ В ОБЩИНА СВОГЕ – изтегли

Хотел „Ловен дом Тихов дол“ се намира на 60 км. Североизточно от град София, в красива гориста местност на Стара планина, с. Ябланица, община Своге.

Наличието на разнообразни растителни видове, реки, планински потоци, обширни и високопланински ливади, създават отлични условия за пълноценен отдих през всички сезони на годината. Изключителните географски особености на района го определят като едно от най – добрите места в България за ловени риболовен туризъм. В района при естествени условия се развъждат благороден елен, лопатар, сърна, дива свиня, лисица, заек и видра. В този земен рай намираш спокойствие и душевен мир, за да отвориш сърцето си към красивото и любовта. Комплексът предлага множество атракциони: моторна шейна и бъги; планински велосипеди; фото-сафари с джип в уникална девствена природа; разходка с кон в планината; туристически преход по стар римски път; пешеходни излети в планината и бране на горски плодове; посещение на културни паметници, по стъпките на българските антифашисти; запознаване с бита и традициите на хората живеещи в селото – печене на хляб, варене на ракия, приготвяне на зимнина, правене на кисело мляко и сирене и др. Комплексът разполага с механа, спа център с масаж, сауна, джакузи, басейн, тенис маса, волейболно и футболно игрище както и с два мини рибарника.

Комплекс „Божилово“ се намира в с. Заселе, в близост до гр. Своге, Вазовата пътека и водопада „Скакля“. Разположен е на повече от 20 декара, сред тучни ливади и вековна буковa гора, в най-високата и живописна част на с. Заселе. Kоплекс Божилово предлага неповторима панорама към Искърското дефиле от орлов поглед. Простор изпълващ с вдъхновение и наслада. Спокойствие, отмора, чистота и уют…

Ловен дом „Търсава“ се намира на 60 км. от София в красива гориста местност в Стара планина върху площ  от 5500 хектара под връх Мургаш.  Сградата е построена през периода 1979-1980 год. като ловна резиденция на Тодор Живков. В района при естествени условия се развъждат благороден елен, лопатар, сърна и дива свиня, които са предмет на ловен туризъм. Предлага възможности за лов на едър дивеч – вълци, диви свине, сърни и елени. Има два изградени рибарника, които са посещавани от любителите на риболова. Красивата природа и създадените условия за лов и риболов са предпоставка за развитие на ловен и приключенски туризъм.

Биоферма „Чемерник“ – фермата е разположена на 1150 м. надморска височина в района на връх Издремец, с. Бов.  Разполага с 455 дка. собствени и арендовани земи. Тя е животновъден комплекс със самостоятелно обособени помещения за всички отглеждани животни. Близостта до Лакатнишките скали и подходящият терен за трекинг маршрути в съчетание с красотата на Манастир „Седемте Престола“ и заобикалящата ги природа оформят район изключително подходящ  за различни видове туризъм.

Хотел „Планинец“- представя уникални възможности за пълноценна почивка през цялата година.Разположен на 50 км от София в подножието на живописното Искърско дефиле, където река Искър образува пролом, пресичайки планината между Софийското поле и Дунавската равнина. Хотелът разполага с 6 двойни стаи и 2 апартамента, кабелна телевизия и Интернет. Предлага се автентична българска кухня с биологично чисти продукти собствено производство.

Манастир „Света Петка“ – намира се в североизточния край на град Своге. Основан е през Х- век. Разрушаван и разграбван, той е възстановен през ХІХ век. В манастирския комплекс днес има два храма – старата манастирска църква „Св. Петка“ и новата „Св. Св. Петър и Павел“. Църквата „Св. Петка“ е построена в периода ХVІ – ХVІІ век. Малка е (12м.х5 м.), еднокорабна, едноабсидна, безкуполна, с притвор и контрафорси. В църквата са съхранени ценни икони. Тя има историческата си стойност като място на важни за района събития – през 1980 год. тук идва Апостола на свободата, Васил Левски.Чест посетител на манастирската обител е и народният поет Иван Вазов, който посвещава на това свое любимо място стихотворението си „Блян в старата църква“. Новата трикорабна енорийска църква е построена през 1927 год.

Манастир „Седемте престола“ –  манастирът е разположен в един от прелестните кътове на красивата долина на река Габровница, в живописната Средна Стара планина под връх Изремец. Намира се на 86 км. северно от град София. Посещаван в миналото предимно от богомолци, днес е прекрасен туристически обект за лятна и зимна почивка. Манастирът „Седемте престола“ е построен и осветен от братята – князе Дамян и Георги (внуци на цар Самуил) през ХІ век. Като древно българска светиня манастира „Седемте престола“ е запазил първообраза си цели 10 века и се възприема като важна част от културно – историческото наследство в западна Стара планина. Според преданието през ХІХ век от Бесарабия дошли седем братя славянски боляри със семействата си. Те създали седем селища в тази част на Стара планина. На мястото на днешния манастир построили малката църква „Св. Благовещение“.

Искрецки манастир „Успение Богородично“ – намира се в с. Искрец, на 10 км. от гр. Своге. Манастира е основан през ХІІІ век , но има данни, които го отправят към още по – ранна епоха, през 1110 год. разрушен от турците през ХІV век, през ХVІІ век той е възстановен като параклис, а от 1834 год. – отново като манастир. Църквата е изписана с три пласта стенописи с изключителна художествена стойност. През 1856 год. южно от църквата е построена седмоъгълна куполна кръщелна – изповедалня, също богато изписана. Пристройката е уникална за българската манастирска архитектура.

Църква „Свети Николай“ – църквата е еднокорабна базилика, находяща се в центъра на с. Искрец. Предполага се, че е строена през 1110г. В малкото дворче има три камбани. Най-старата и най-голямата тежи 340кг. и е подарък от с. Горно Троди, Македония, правена през 1897 г.

Църква „Св. Вмчк. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ“ – църквата беше тържествено осветена и открита на 28.04.2007 год. За строежа и жителите на с. Свидня в продължение на години сами набираха средства. За завършването решаваща се оказа финансовата подкрепа от страна на Община Своге. Село Свидня датира от 1578 год. по запазени писмени данни. Като едва през 2007 год. жителите му се радват на нов и красив Богослужебен храм.

Църква „Рождество Богородично“ – намира се на 3 км. източно от с. Миланово, Община Своге. Построена е през ХVІІ в. В днешният си вид тя представлява еднокорабна постройка с полукръгла апсида от изток, чиито стени са изградени от варовикови и бигорни блокове, споени с бял хоросан. Върху вътрешната стена са запазени фрагменти от стенописи датиращи от ХVІІ в. През 2004 год. е построена нова църква в с. Миланово – „Храм Рождество Пресветая Богородица“.

Местността е обиталище на много растителни и животински видове. Над четиридесет вида от тях са вписани в Червената книга на България, най-известният от които е Скалният орел.

Основните полезни изкопаеми, които се срещат в района са:

– антрацитни въглища – намират се в землищата на селата Томпсън, Батулия, Церецел;
– медни и оловно-цинкови минни находища, намиращи се в районите на селищата Владо Тричков, Лакатник, Гара Бов, Осеновлаг, Миланово, които към днешния момент са в процес на приватизация или ликвидация;
– уранови находища по поречието на р. Пробойница и с. Губислав

Селско стопанство
На територията на Общината има 311 хил. дка земеделски земи. в т. ч. 18 хил. дка ниви, 125 хил. дка ливади и 7 хил. дка трайни насаждения. При тези природни дадености не може да се очаква развитие на земеделието. Въпреки трудностите обаче, именно това планинско и полупланинско земеделие е източник на помощ за изхранването на немалка част от домакинствата в общината.

Значително по-добри са възможностите за животновъдство. В селата от района се отглеждат много крави, овце, кози, прасета, кокошки и други птици.

Големият ресурс от гори предразполага към развитие на дърводобив и дървопреработване. На територията на общината има 512 хил. дка. гори, в т.ч. 46 610 дка. общински и 59 600 дка. на физически лица.
Климатичните условия и планинския терен в общината, позволяват развитието на пчеларство, малинарство, билкарство и гъбарство.

Забележителности

• Природа
• Култура
• Храмове
• Археология