ОБЩИНА БАТАК

Община Батак е разположена в Западните Родопи на територия 667 кв. км, представляваща 15% от общата площ на Пазарджишка област. 90% от територията ? е заета от гори. Батак е разположен на 1036 м надморска височина в долината по двата бряга на Стара река. Заобиколен е от всички страни с хълмове (100-200 м над равнището му), а над тях се издигат върховете на Баташката планина, която на запад граничи с Чепинска река, на юг - с Доспатска река и яз. Доспат, на изток - с река Въча, и на север - с Тракийската низина. Най-близко се намират Пазарджик и Пловдив. От столицата София се пътува по магистрала “Тракия” до Пазарджик, а оттам по добре асфалтирани пътища до Батак. Климатът на Батак е умерено континентален. Поради разположението си той е запазен от силни ветрове. Средната годишна температура е около 10°С. Зимата е сравнително топла. През есенно-зимния сезон преобладават слънчевите дни. Характерно явление в този район е южният вятър, наричан от местното население „бял Вятър". Зимата е с обилни снеговалежи до 63 см в града и до 150 см в балкана. Лятото е прохладно и приятно, благодарение на което Батак и районът му се утвърждават като красив високопланински курорт. Земите в региона на Батак са населявани от най-древни времена. През 1958 г. проф. Йосиф Шопов открива находище от старокаменната епоха в м. Кременете (в района на ГС “Беглика”), а няколко години по-късно - второ такова находище в м. Слънчева поляна (в района на ГС “Широка поляна”). Населявана или кръстосвана от траки, римляни, византийци, славяни, прабългари, отоманци и българи, тази древна земя пази наследството на техните цивилизации. В района на Батак са регистрирани 20 тракийски, трако-римски, византийски и славянски крепости, над 10 черкви и манастири, много тракийски могили, римски мостове, рудници, воденици и др. археологически обекти. До покоряването на Балканския полуостров от римляните (I в. пр. Хр.) Северна Тракия и Западните Родопи се населяват от войнственото тракийско племе беси. Според древногръцкия историк Херодот именно бесите притежавали знаменитото светилище на бог Дионис. Свещеното място на бесите се прочува, след като оттам минават Александър Македонски и бащата на великия римски император Октавиан Август - Гай Октавий. По време на славянското нашествие Византия изгубва стабилния си пряк контрол над Западните Родопи, макар в ръцете й да се намират стратегическите пътища в северните и южните подножия на планината (от Солун през Беломорието до Константинопол). Когато тук се утвърждава властта на Османската империя, планинските села като Батак привличат много непокорни българи, които се преселват тук, за да съхранят християнската си вяра. Това дава тласък на материалното и духовното развитие на селището. Развиват се всички домашни занаяти, най-вече дърводобивът, дървопреработването и търговията. През 1871 г. тук са регистрирани 283 чарка (дървопреработвателни работилници). От качествената местна дървесина се строят корабите на империята, а баташките търговци обикалят всички тържища. Тези връзки на Батак със света пораждат и свободолюбивия дух на жителите му. През Възраждането тук израстват видни духовни дейци – игуменът архимандрит Йосиф, възстановил Рилския манастир в сегашния му вид, игумените Кирил и Никифор, авторът на забележителния “Български буквар” (1844 г.) Георги Бусилин, книгоиздателят Драган Манчов. По време на Априлското въстание против османското владичество през 1876 г. след двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия загиват пет хиляди души от шестхилядното население на Батак и градът е изгорен до основи. Две хиляди души, събрани в църквата “Св. Неделя”, в продължение на три денонощия защитават геройски своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването й. Чрез великата саможертва на Батак пред олтара на отечеството светът узнава за България и нейната воля за освобождение.