Дентална клиника НуриДент

Д-р Сейед Маджид Нури е роден в Иран, град Ахваз. От 1993 година живее в България. През 1999г. завършва стоматология в Стоматологичният факултет в град Пловдив. Има 14 годишна частна стоматологична практика в собствена клиника гр.София.Член e на Българския Зъболекарски Съюз. Придобива следдипломна квалификация в България и Чужбина по Естетична стоматология и Имплантология. Благодарение на дългогодишния си опит и практика, д-р С.М.Нури е спечелил доверието на много български и чуждестранни пациенти, живеещи в Англия, Германия, Америка и др. Участва в редица стоматологични симпозиуми и конгреси не само в България, но и в Чужбина. Ние можем да създадем един нов свят от възможности, с които да се подобри нивото и качеството на вашия живот посредством използването на най-напредналите техники и технологии.

Ние можем да предложим на Вас и Вашето семейство цялостни профилактични, лечебни, функционално- възстановителни и козметични услуги, включвайки избелване на зъбите, ортодонтия, естествено-изглеждащи пломби, корони, фасети, силанти и т.н.

Ние също Ви предлагаме съвременна пародонтална (на венците) и ендодонтска (на кореновия канал) терапия, както и орална хирургия. Наше убеждение е, че вие трябва да получавате възможно най-добрата стоматологична грижа, и че вие трябва да бъдете напълно информирани за състоянието на вашето орално здраве. Това означава, че ние ще препоръчаме каквото е необходимо, за да ви доведем до оптимално състояние на оралното здраве, и за предотвратяване на каквито и да е бъдещи проблеми.

Ние искаме да бъдем сигурни, че след като е завършено вашето лечение, вие само ще трябва да ни посещавате за регулярно клинично почистване (профилактика), за да може да се поддържа такава висока степен на орално здраве.

Болезнено ли е избелването?

Имплантатно-протетично лечение
Имплантирането на зъб е един от начините, чрез който се решава проблемът при загубата на постоянните зъби. По хирургичен път се поставя имплантатът (винтът) в коста на предварително изваденият болен естествен зъб или в изкуствена алвеола (отвор), която се създава непосредствено преди процедурата. Върху имплантатите се поставя надстройка и изкуствена протезна конструкция – коронка, мост, протеза. Приложение на имплантатите

• За възстановяване на дефекти при липса на единични зъби
• Възстановяване на дефекти при загубата на повече от еди зъб, което може да стане
• С или без участието на опори – естествени зъби.
• Имплантатно-протезна реставрация на беззъба горна или долна челюст (или на двете).

Основни видови имплантати

• интраосални (ендосални), които се поставят в рамките на костта
• субпериостални – поставят се между костта и периоста
• имплантати за коригиране на протезното поле

Поставянето на имплантати запазва челюстната кост от стопяване, които винаги са налице след загубата на естествените зъби. Те предлагат много добра естетика и са равностойни на рутинните протезни конструкции. В кои случаи имплантацията е възможна? С оглед на това, че имплантирането е хирургична манипулация, която най-често се извършва в две фази, се препоръчва само на пациенти, които са в добро здравословно състояние. Преди извършването на имплантирането се прави детайлен преглед на общото здравословно състояние, лекуват се всички заболявания в устата (кариеси,периодонтити, гингивити, пародонтити) изследва се алвеоларната кост(челюстната кост) с оглед на това, дали състоянието й позволява да носи нормалното дъвкателно натоварване.

В кои случаи имплантатите са противопоказани?

• Лоша орална хигиена
• Системно пушене и пиене
• Парафункция (бруксизъм, Буксомания)
• Заболявания на челюстите, причинени от нарушения на костния метаболизъм
• Вредни навици
• Еднокринни заболявания (захарен диабет)
• Сърдечно-съдови заболявания
• Заболявания на костната система (остеопороза)
• Заболяшания на кръвоносната система
• Бъбречни заболявания (Уремия)
• Специфични заболявания (Туберколоза, Сифилис, Антиномикоза, СПИН) и др.

Грижа за имплантите шключва перфектна орална хигиена (четкане на зъбите, използване на конци за зъби, вода за уста) и редовни профилактични прегледи. В противен случай е много вероятно имплантирането да се компрометира и имплантът да бъде загубен.

Хората рано или късно през своя живот стигат до момент, в който са загубили един или няколко зъба. Решаването на този проблем може да се осъществи по няколко начина:

1. Чрез мост – в този случай, недостатък е, че трябва да се изпиляват съседните здрави зъби;

2. Чрез частични или тотални протези- недостатък е, че са подвижни;

3. Чрез поставянето на зъбен имплант – в повечето случаи това е най-добрият и оптимален вариант за лечение на липсващ зъб. Преимуществата са, че не се изпиляват съседните естествени зъби, а също така предпазват и от загуба на кост (което се наблюдава в предходните два случая).

Зъбните импланти се изработват от Тi (титан) – това е биоинертен материал (метал) с много добри механични качества. Има модул на еластичност по-близка до тази на костта в сравнение с други материали.

Вече се изработват и импланти от Zr (цирконий). Този материал има цвят като естествените зъби. Циркониевите импланти е препоръчително да се използват в случаите, при които естетиката е водеща.

Зъбният имплант е единственият вариант за заместване на липсващия зъб както по отношение на коронката, така и по отношение на корена. Имлпантът действа като естествен зъбен корен, който прехвърля дъвкателните сили и запазва костта здрава.

След като сте обсъдили всички възможни варианти за лечение с Вашия имплантолог и сте избрали точно този метод на възстановяване, следва планирането и поставянето на имплантите.

Преди операцията трябва да се направи компютърна томография (СТ) и панорамна снимка. СТ позволява да се определи разстоянието на импланта до съседни анатомични структури като sinus maxillaris, canalis mandibularis, canalis mentalis и др. 3D изследването позволява прецизно планиране на лечение при сложни клинични случаи. Костната плътност се изчислява през срезове от 1 mm. Определянето на костната плътност в различните участъци на рентгенографския образ осигурява определяне на най-доброто местоположение на зъбните импланти (посока, дълбочина и др.).

След задълбочен клиничен анализ, денталният лекар избира най-добрата имплантологична система за Вас и преценя размера на имплантите, които ще се поставят във Вашия конкретен случай.

Съществуват много и най-различни имплантатни системи. Най-добри до момента са двучастовите винтови импланти. Нашата клиника работи с различни системи (с немски, швейцарски и южнокорейски произход), които са сертифицирани и отговарят на международните стандарти ISO.

Оперативната интервенция започва с поставянето на локална анестезия (пациентът е в пълно съзнание) и се извършва поставянето на един или няколко импланта. Продължителността на процедурата зависи от броя на поставените импланти и сложността на конкретния случай. Стандартно операцията продължава от 30 min до 1 h (за 1 имплант).

След поставянето на имплантите се слагат покривни винтове. Прави се контролна панорамна снимка.

Три до шест месеца по-късно е следващият етап от лечението – разкриване на зъбния имплант. Премахва се покривният винт и се поставя гингивооформител. Седем-десет дена по-късно той се сваля, поставя се специален трансферен щифт и се взема отпечатък с индивидуална лъжица. След вземането на отпечатъка, той се изпраща в зъботехническата лаборатория, а имплантът се затваря с гингивооформителя.

След като протезната конструкция е готова, се поставя абатмънт върху зъбния имплант и се пристъпва към ажустирането и циментирането на конструкцията.

Не е препоръчително поставянето на зъбни импланти при пациенти под 18 годишна възраст, тъй като не е завършен костния растеж на лицевите кости. Няма ограничения в горната възрастова граница. Контраиндикации за поставянето на зъбни импланти са определени системни заболявания.

Всеки пациент трябва да знае , че поставянето на зъбни импланти е безболезнена процедура, защото се извършва под упойка. На пациента се дават инструкции и указание как грижливо да почиства зъбните импланти и да спазва стриктна орална хигиена, защото успеваемостта на процедурата зависи изключително много и от личната отговорност на пациента. Правят се контролни профилактични прегледи през определен период от време.

Методи на имплантиране

1. Имедиатно имплантиране – зъбният имплант се поставя в костта веднага след екстракцията на зъба. Има възможност за ранно натоварване на зъбния имплант, защото веднага след поставянето му се изработва протезната конструкция (до 3 дни).

• Предмиства:

- Съкратен период на лечението

- Възможно е веднага след имплантирането да се постави коронката върху зъбния имплант

В Този случай след поставянето на зъбния имплант, той се натоварва имедиатно, защото веднага след поставянето му се изработва протезната конструкция.

Предимства на имедиатното натоварване:

-съкратен период на лечението;

-избягват се междинните протетични и хирургични процедури;

-веднага след имплантирането се поставя короната върху зъбния имплант( не се изчаква период от 3 или повече месеца).

В повечето случаи отпечатъците се вземат веднага след поставянето на имплантите. Отпечатъчните кепета се завинтват или затапват. Взема се отпечатък и той се изпраща в зъботехническата лаборатория.

Имплантите, използвани за имедиатно натоварване биват латерални и винтови базални импланти. Те имат тънки и полирани вертикални части за проникване през лигавицата и използват области на закотвяне, които са стабилни на костна резорбция. Базалните импланти могат да се използват както за единични зъбни възстановявания, така и когато е необходимо три или повече импланти да се шинират в сегмент или цял мост.

Положителните страни на имедиатното натоварване са, че пациентът може веднага да се върне към нормална дъвкателна функция при стриктно спазване на хирургичния и протетичния протокол. Процедурите при базалната имплантология да предвидими и достъпни. Може да се прилага при голям брой пациенти, включителни пушачи, медицински компрометирани пациенти, пациенти със сериозни пародонтални увреждания.

2. Късно имплантиране:

а) Едноетапно – прилага се в случаите, когато се поставят зъбни импланти в предварително обеззъбени участъци. Веднага се поставя сулкусформер. Протезирането може да се осъществи няколко дена след интервенцията или да се изчака период от 3-6 месеца(по преценка на имплантолога).

* Предимства:

- Лека оперативна интервенция , която се понася добре от пациетите (без травма, безкръвно и безболезнено; по-травматична е дори една екстракция на зъб);

Б) Двуетапно – Най-често използваният метод в имплантологията. В този случай се отпрепарира ламбо, поставят се зъбните импланти и ламбото се зашива. Изчакват се три до шест месеца и следващият етап включва разкриване на зъбните импланти и поставяне на абатмънта.

* Предимства – Този метод позволява много точно позициониране на зъбните импланти.

Синус лифтинг

При вертикален недостиг на кост в дисталните участъци на горната челюст поставянето на зъбни импланти се предшества или провежда едновременно с повдигането на синусния под.

Според достъпа синус лифтингът бива:

1. Синус лифтинг с латерален достъп (открит синус лифт) – при него се поставя локална анестезия и се отпрепарира мукопериостално ламбо. След осигурения достъп до латералната стена на синуса, с помощта на костен борер и при постоянно охлаждане с физиологичен р-р се отстранява част от костта. През цялото време се внимава да се запази целостта на синусната лигавица. Тя се повдига във вертикална посока със специална апаратура и инструментариум. След това се нанася костозаместващ материал и мембрана. В края на процедурата ламбото се зашива.

Зъбната имплантация може да се осъществи по два начина:

- По време на самата операция (едноетапно)

- Отложено поставяне на имплантите

2. Синус лифтинг с крестален достъп (закрит синус лифт) – Извършва се под локална анестезия през костната алвеола. Методът е едноетапен. След като се достигне до пода на синуса се извършва трепанация на костта, а след това се повдига синусния под. Методът е по-атравматичен в сравнение с открития синус лифтинг. Възможно е да се наложи поставянето на костозаместващо вещество. Недостатък на този метод е, че има ограничено повдигане на синусната лигавица. В случаи, при които е наложително по-голямо повдигане на лигавицата, се извършва синус лифтинг с латерален достъп.

Протезиране върху зъбни импланти
Протезирането върху зъбни импланти е също толкова отговорна процедура, колкото и самото поставяне на зъбни импланти.

1. Протезиране върху зъбни импланти при часично обеззъбяване – чрез изграждане на мост или единична корона;

*при липсващ единичен зъб – поставя се единична коронка върху надстройката на зъбния имплант;

*протезиране върху няколко импланта – изисква определен период на остеоинтеграция (изчаква се три месеца за долна челюст и от три до шест месеца за горна челюст). Елементите на протезната конструкция е добре да бъдат в блок (блок-коронки), чрез което се постига шиниращ ефект на цялата конструкция.

*при липсващи някоко зъба – възможно е поставянето на зъбни импланти, които да бъдат мостоносители и върху тях се поставя мостова конструкция.

*протезиране върху зъбни импланти и естествени зъби – в този случай като мостоносители се включват както зъбните импланти, така и естествените зъби. Пристъпва се към този вид протезиране по преценка на протезиста (той оценява състоянието на естествените зъби, колко надеждни ще са те след време и какви проблеми могат да възникнат след това). В повечето случаи този вариант се избягва.

2. Протезиране върху зъбни импланти при цялостно обеззъбяване:

Съществуват три метода за закрепване на протезните конструкции върху зъбни импланти:

*Протези със ставно задържане – те се закрепят здраво върху два или четири зъбни импланта чрез специални приспособления в протезата.

- Предимство е, че протезата е здраво закрепена върху зъбните импланти и може да бъде сваляна всеки ден, за да се почиства.

*Протези , които се закрепват върху надимплантатни траверси – имат гредички, които прикрепват протезата към надстройката, свързана с импланта

- Предимство е, че протезата е стабилна и може да се сваля ежедневно, за да се почиства.

*Протези-фиксирани коронки и мостове – поставят се шест или повече зъбни импланта и изкуствените зъби се прикрепват здраво към имплантите чрез циментиране. Този тип фиксирани корони и мостове не могат да бъдат сваляни.

- Преимущество е, че най-много се доближава до естествените зъби.

Предимства при протезите на основата на зъбни импланти:

-няма промяна в говора както при обикновените протези

-можете да захапвате и дъвчете естествено

-местенето и плъзгането вече не съществуват

-имате подобрено самочувствие

Естетика в имплантологията

Керамика върху импланти-фиксирани възстановявания от циркониев диоксид

От естетична гледна точка, голям интерес представляват въведените наскоро абатмънти от циркониев диоксид. Този материал е изключително биосъвместим и осигурява стабилността на периимплантатните тъкани.

За изработването на тези керамични абатмънти е необходима специална CAD-CAM технология. Предлагат се също така и фабрично изработени, единични и индивидуално модифициращи се скелети от циркониев диоксид. Тези надстройки се прилагат както във фронталната област, така и в областта на страничните зъби.

Надстройките могат да се дооформят с керамика, напр. от литиев дисиликат (IPS e.max). Препоръчително е фронталните структури да се покрият чрез послойна техника (IPS e.max Ceram), а дисталните скелети да се пресоват с IPS e.max ZirPress, за постигане на по-голяма механична здравина. Използването на керамични надстройки, основно в комбинация с изцяло керамични възстановявания, има възможност да доведе до високо естетично и биосъвместимо възстановяване, което е изключително важно за фронталната област.

• Обтуриране (пломбиране) на зъбите с фотополимери и химиополимери
• Щифтово изграждане на силно разрушени зъби
• Предпазване на зъбите посредством нанасяне на силанти по повърхността им
• Лечение на заболяванията на лигавицата на устата (възпалителни и други) – гингивити (възпаление на венците), пародонтоза (разклащане на зъбите)
• Професионална хигиена – почистване на зъбен камък и зъбна плака с ултразвук,избелванe.
• Лечение на острите и хронични възпалителни заболявания, причинени от травматични фактори (зъбен камък, висящи пломби, некачествени или стари мостове и корони и т.н.)
• Лечение на острите и хронични възпалителни заболявания, причинени от инфекциозни, алергични или токсични фактори (агресивно въздействие на зъбната плака, непоносимост към стоматологични метали или материали).
• Благодарение на съвременната апаратура и съвременни методи за диагностика и лечение се постига висок професинализъм и качество на обслужването.

Пародонтоза и възможности за пародонтално лечение

Пародонтитът (пародонтоза) е често заболяване на опорно-държащия апарат на зъбите. Пародонтозата е атрофо-дистрофичен процес на тъканите на пародонта, които протичащ клинично без възпаление.Протича без симптомно,с формиране на патологичен костен джоб, водещ до раздалечаване на зъбите или тяхното удължаване.Основните клинични симптоми при пародонтит са:

• възпаление на венеца и зъбозадържащия апарат;
• образуване на истински пародонтален джоб;
• резорбция на алвеоларната кост и повишена подвижност на зъба (зъбите).

С развитие на заболяването се появява и повишена зъбна подвижност и последващата им ранна загуба. Болестните промени обхващат тъканен комплекс (венечна папила, венечен край – маргинален пародонт, алвеоларна част, цимент на зъба и самия зъб). Най-чести причини за пародонтит са продължителни травматични фактори: обилно натрупан зъбен камък, неправилно изработени пломби, коронки, мостове и други протези, нарушения на контакта между зъбите, неправилно положение на зъбите (малпозиция) и други. При такива състояния се създава възможност за травмиране на пародонта от храната, навлязла в междузъбното пространство. Локализираният пародонтит обхваща отделните зъби. Измененията в тъканите на опорно – държащия апарат са едностранни или ограничени на мястото на действащия фактор. Много често действието на локалния фактор се съчетава с травматично действие на зъбния камък. Венецът се отдръпва и оголва корена. parodontozaПонякога коренът се оголва чак до върха. Възпаленият венец е хлътнал, тъй като е останал без костна основа. Венечният ръб е задебелен. Във венечния джоб има отложен зъбен камък и разраснала се гранулационна тъкан. Рентгеновата снимка показва едностранно или двустранно разглеждане на междузъбните костни преградки с едновременно образуване на костен джоб. При другите зъби липсват изменения. Генерализираният пародонтит представлява сериозен проблем в стоматологичната практика. Той се среща в млада и средна възраст. Появява се зачервяване на венечните папили, които често кървят. В по-напреднал стадий венците отделят гноен секрет с неприятна миризма, зъбите стават нестабилни, дъвченето се затруднява. Наблюдава се ветриловидно разреждане на зъбите.Характерен признак на болестта е бързо протичащата вертикална деструкция на алвеоларната кост в областта на първичните постоянни кътници и резците.С напредване на заболяването се наслагват възпалителни явления: гноене на джобовете.Рентгеновото изследване разкрива деструкция на алвеоларната кост около засегнатите кътници и резци. Пародонтозата, особено в по-млада възраст, протича бърз. Зъбите се разместват и се разклащат и при неправилно лечение изпадат. Началното лечение има за задача да острани локалните етиологични фактори – зъбна плака, зъбен камък, лошо поставените пломби, широки коронки. Пациентът трябва да спазва отлична орална устна хигиена. Специализираното лечение се прилага при строги показания, което включва терапевтично (медикаментозно), ортопедично, ортодонтско и хирургично лечение. Хирургичното лечение представлява част от комплексната терапия на заболяванията на пародонта. Специализираното хирургично лечение включва: гингивални (гингивектомия, гингивопластика, кюретаж, операции с ламба), костни (остектомия, остеопластика) и мукогингивални намеси (вестибулопластика, пластика при гингивални рецесии).Лечението на парондотита се провежда от стоматолог.

Периодонтит

Възпалителните заболявания на периодонциума /околозъбната обвивка/ се причиняват от микроорганизми и техните токсини, от травми, химиотоксични и други фактори. Те протичат остро и хронично. Острият периодонтит се характеризира с отделяне на възпалителна течност /ексудат/, а хроничният периодонтит – с пролиферация /разрастване/ на тъкан като защитна реакция срещу причинителите на болестта. Възпалителният процес по-често се локализира около върха на зъбния корен. Периодонтитът обикновено протича като ограничено локално заболяване с деструкция на околозъбната обвивка, понякога и на съседната алвеоларна кост, което нарушава функцията на зъба. Острият апикален /върхов/ периодонтит представлява усложнение на заболявания на твърдите тъкани и пулпата на зъба /кариес, пулпит, гангрена/. Микроорганизмите и техните биопродукти попадат в околозъбната тъкан през кореновите канали. Характерът на възпалителния процес зависи от активността на микроорганизмите и защитните сили на организма. Остър периодонтит се развива при масивна инфекция и намалени защитни сили на организма. В практиката често се срещат пациенти с гангренозни зъби /пулпата на зъба е некротична/ без оплаквания.

При остър периодонтит болният се оплаква от постоянна, спонтанна, локализирана болка, която се усилва нощем. Болката се усилва и при дъвчене на твърда храна. Острият гноен периодонтит се изявява със силна болезненост при докосване на зъба и пулсираща болка, която изчезва едва след изход на гнойната екскреция по естествен път или след лечение. Телесната температура понякога се повишава до 38 градуса С, а подчелюстните лимфни възли са увеличени и болезнени при опипване. Хроничният периодонтит се развива като последица на остър периодонтит, след отдрениране на възпалителния екскрет, намаляване на активността на инфекцията, хронична травма и добра устойчивост на организма. В резултат настъпва фиброза с грануломатозно разрастване, локализиран гранулом, коренова киста и хронифициране на периодонтита. Хроничният периодонтит протича без особени оплаквания и обикновено се открива едва след рентгеново изследване. Лечението на гранулома е консервативно или хирургично. Консервативното лечение се състои в механична и химична обра ботка, дезинфекция и запълване на кореновите ка нали. При неуспех се провежда хирургично лечение – отстраняване на гранулома и възстановяване на физиологичното равновесие.

Съвременната орална хирургия разполага с богат асортимент от методи и възможности да допринесе за успеха на едно стоматологично лечение. Освен различните видове екстракции на зъби, с които традиционно се свързва хирургията, съществуват редица съвременни технологии за постигане на прецизен резултат и гарантирано качество на лечението.

Оралната хирургия е раздел на лицево-челюстната хирургия и включва следните манипулации:

• Екстракция на зъби
• Екстракция на ретинирани и полуретинирани зъби (мъдреци)
• Отстраняване на кисти
• Апикална остеотомия
• Поставяне на зъбни импланти
• Синус лифтинг