Чуждестранните инвестиции в страната за последните 18 години са почти €43 милиарда

В периода 1996-2014 преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 43.7 млрд. евро. В условията на хиперинфлация и и криза в реалния сектор чуждите инвестиции бяха минимални. В периода 1997-2002 чуждите инвестиции достигат нива средно от около 6% от БВП. В годините, когато ръстът на икономиката надхвърля 6% (2003-2008), чуждестранните инвестиции утрояват приноса си до 17.7% от БВП. След началото на кризата, чуждите инвестиции спадат до 3.7% от БВП, а общото капиталообразуване се свива до 21.6% от БВП. Това е записано в нов анализ на „Индъстри уоч“, озаглавен „Чужди инвестиции и икономически растеж: динамика, структура, произход на инвеститорите 1996-2014“. Според предварителните данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции в страната за януари-април 2015, достигат 523.5 млн. евро, или с 96.9 млн. евро (22.7%) повече в сравнение с периода януари-април 2014. Въпреки този ръст, потокът на 12-месечна основа през последните три години остава в границите 1.1-1.5 млрд. евро, или около 3.2% от БВП. Значението им за бъдещото развитие на българската икономика продължава да бъде ключово. От „Индъстри уоч“ правят преглед на динамиката на инвестициите и откриват няколко основни тенденции в този процес. В периода след кризата относително по-малко чужди инвестиции се насочват към фирми в търговията, строителство и имоти и финансов сектор в сравнение с периода преди настъпването на кризата. За сметка на това се увеличава делът на инвестициите в индустрията, комуналните услуги, хотелите и ресторантите, както и фирмите занимаващи се с транспорт, складиране и съобщения. Промишлеността става относително по-привлекателна за чуждите инвеститори, концентрирайки 27% от инвестициите след 2009.

В периода 1996-2014 най-големите големите източници на чужди инвестиции в България са Нидерландия (16% от всички ПЧИ), Австрия (14%), Гърция (8%), Великобритания (6%) и Германия (6%). Оказва се, че страните в еврозоната освен основен търговски партньор на България, са и водещият чуждестранен инвеститор в българската икономика. Сред големите инвеститори попадат и Кипър, Русия, Швейцария и САЩ, както и централно-европейски страни като Чехия и Унгария. След 2009 значението на страни като Нидерландия, Русия, Швейцария, Италия, Чехия и Франция като източник на чужди капитали се увеличава. От „Индъстри уоч“ подчертават, че в последните години се наблюдава много динамичен процес на сливания и придобивания в световен мащаб. Този процес засегна и компании с дейност в България. Те ще засегнат както търговската ориентация и източниците на финансов ресурс за развитие, така и оперативния мениджмънт и корпоративната култура. Като пример за такива сделки в анализа се посочват: собственикът на Пощенска банка – Юробанк – вече се контролира (близо 65%) от американски и канадски фондове, водени от Феърфакс Файненшъл Холдинг (с 20%). След увеличението на капитала през май 2014 64.6% от акциите на банката са собственост на институционални и индивидуални акционери, сред които освен Феърфакс Интернешънъл, са и световни фондове като Маккинзи Файненшъл Корпорейшън, Кепитъл Груп Кампънис Инк. и др. Норвежката Теленор Груп вече е собственик на телекомуникационния оператор Глобул – новият собственик присъства на 13 национални пазара, обслужва 186 млн. абонати и има годишен оборот от 12.7 млрд. евро. Мексиканският мултимилиардер Карлос Слим пряко и косвено притежава близо 60% от Телеком Аустриа – собственици на българския оператор Мобилтел. Германският инвеститор Ксела Интернешънъл, производител на строителни материали в България, е с акционери френския фонд PAI Partners и американският Goldman Sachs Capital Partners. В автомобилната индустрия белгийските ЕПИК и Сензор найт станаха част от бизнеса на филипинската ИМИ и американската Сенсата (с годишен оборот от 2.4 млрд. долара и заводи в 15 страни), а немската Иксетик вече е част от операциите на канадската Магна Пауъртрейн (с продажби от 36 млрд. долара и над 130 хил. служители в целия свят).   Източник:Индъстри Уоч