Трудно е да кажеш на някой, че греши

Имам един сериозен проблем - трудно ми е да поправям хората, когато те грешат. Нямам предвид моментите, в които някой умишлено се опитва да ме подмами или излъже, или пък случаите, в които става въпрос за някакво разногласие по теми от субективно естество, като например кой филм е по-добър или кой политик си върши работата добре. Моят проблем се изразява в неспособността ми да казвам на хората че грешат, когато те искрено вярват в своята

правота, въпреки всички изобилието от факти, сочещи противното.

Например, ако някой опита да ме убеди, че Тръмп е най-добрият президент в американската история(субективно твърдение) или пък мой приятел се опита да ме излъже, че вечерта си е бил вкъщи, когато съм го видял с очите си в кварталния бар, нямам никакъв проблем да кажа на първия, че според мен греши, а на втория - че лъже. Когато обаче някой ми каже, че е сигурен в нещо, което знам, че е грешно от фактологична гледна точка, като например датата на някакво значимо историческо събитие или името на главния актьор от някакъв хитов филм, аз се чувствам изключително некомфортно и не зная как да му кажа, че греши.

Причините за това са няколко. От една страна, не искам да ги обидя и засрамя, а от друга не искам да си мислят, че ги нападам или че се правя на всезнайко. За това в повечето случай, когато съм изправен пред подобна ситуация, отвръщам с усмивка и нещо от рода на „О, звучи интересно!“ или „Не знаех“, след което продължавам с живота си, знаейки, че един вид съм валидирал илюзията на другия човек.

Работата е там, че аз не съм единствения, който има този проблем, или поне така смята Карън Куонг, професионален коуч и основател на Ren Organisational Consulting.

„Напълно нормално е да изпитвате трудности в това да кажете на някой, че греши. Противоречията с някой, и още по-лошо - коригирането на неговите твърдения, има потенциала да го разстрои и обиди, което от своя страна ще разстрои и самите вас. Това прави ситуацията трудна.“, казва Куонг.

Това обаче не означава, че трябва да се въздържате от поправянето на грешките на хората. Ето няколко съвета от Куонг за това как да подходите към коригирането на грешките на другите:

1. Преценете дали си заслужава

Куонг казва, че преди да коригирате някой, трябва да се уверите на 100% във вашата правота. След като сте се запознали с фактите, второто нещо, което трябва да направите, е да решите дали си заслужава да коригирате другия.

„Ако имате някакъв маловажен спор с вашата половинка или колега от офиса, който е станал жертва на поредната доза „фалшиви новини“, циркулиращи онлайн, в края на краищата има ли значение дали той е прав или не?“, казва Куонг

 Как обаче можем да преценим в кои случаи си заслужава да коригираме грешката на някого и в кои не? Първата стъпка според Куонг е да игнорирате собственото си его. Ако другият човек е разбрал нещо погрешно, но в крайна сметка то няма окаже никакво влияние върху неговия живот или този на други хора, то може би е най-добре просто да подминете неговото изказване с усмивка. Ако обаче той е решил въз основа на тази информация да предприеме някакво действие, което може да навреди на него, на вас или на някой друг, то е време да вземете нещата в свои ръце и да му обясните, че греши. Това е моментът, в който този разговор, макар и труден, трябва да се проведе, казва Куонг.

2. Попитайте как и защо човекът е стигнал до това неправилно заключение

Ако решите, че е наложително да коригирате грешката на другия, Куонг съветва да се впускате веднага в оборване на неговата идея. Вместо това опитайте да разберете от къде този човек е получил информацията като го попитате нещо от рода на „Как стигна до това заключение?“.

„Ако зададете този въпрос с правилния тон и подбор на думи, то другият човек ще види, че не искате да влезете в конфликт, а че просто искате да разберете как той е стигнал до това заключение“, казва Куонг.

Освен това, задаването на подобен въпрос ви дава шанса да разберете дали самите вие не сте сбъркали или пък дали не сте разбрали погрешно казаното от другия. В случай, че той  действително греши, този подход ви позволява да разберете неговият мисловен процес и ви дава възможността да проведете конструктивен разговор, с който да го убедите във вашата правота.

 3. Дайте му възможност да се запознае с други заключения

Макар че може да ви изглежда най-лесно и ефективно просто да изложите фактологичните си познания пред другия човек, той може да бъде по-възприемчив към това да промени своето мнение, ако му дадете възможността сам да обмисли възможните заключения по темата.

Куонг съветва да последвате въпроса „защо“ с въпрос, който да ви помогне да изясните фактите около темата и даде на вашия събеседник възможността да се запознае с алтернативни заключения. Може да кажете нещо от рода на: „Доколкото разбирам, верният отговор е А, били ми обяснил, защо е Б. Възможно ли е да е В?“

„Показвайки любопитство, а не агресия, вие насърчавате един по-конструктивен и позитивен тон на разговор“, казва тя.

Имайки предвид казаното дотук, Куонг признава, че дори и да следват тези стъпки, някои хора(като мен например) винаги ще изпитват затруднения при коригирането на чуждите погрешни разбирания, особено ако става въпрос за конфликтни личности, които обичат да спорят с другите и винаги искат да бъдат прави.   

„Подбирайте внимателно битките си и не си губете времето с коригирането на грешки, които няма да окажат значим ефект върху вас или колоните. Така ще си спестите много нерви и неприятности. Това обаче не означава да се държите като пъзльо, който се страхува да защити собствената си гледна точка. Ако имате какво да кажете, кажете го с уважение и приятелски тон.“, съветва Куонг.

......................

Майкъл Гротхаус за FastCompany.com