Тази сутрин осъзнах, че са минали доста дни, откакто съм бил в една стая с друго човешко същество освен жена ми. Виждам се с други хора по платформата за видео конферентни разговори Zoom. Чувам се с близки и приятели по телефона. Гледам снимки, публикувани в социалните мрежи. Физическият контакт с други хора обаче вече се е превърнал в абстракция.
А това може да създаде много проблеми в комуникацията.
Когато сте заобиколени от хора, вие получавате много информация за техните чувства и мисли от начина, по които се държат. Виждате усмивката на лицата им, когато ги хвалите за добре свършената работа. Чувате добре промените в тона на гласа им, когато ви отговарят на някакъв въпрос. При контактите на живо обратната връзка е мигновена. Хората кимат с глава в съгласие, докато говорите. Вие задавете въпрос – те отговарят.
Днес, в условия на социално дистанциране заради кризата с коронавируса, човек не може да разчита на тези социални сигнали. Лошата интернет връзка може да трансформира тона на гласа на вашите колеги и да деформира израженията на лицата им. Не може да видите всичките си служители на екрана на телефона.
В крайна сметка човек започва да запълва празнините, оставени от липсващите социални знаци, със собствените си мисли. Подобно на всички останали, вероятно в момента сте подложени на голям стрес, който ви кара да възприемате реакциите на другите по възможно най-негативния начин. Може да предположите, че те не отвръщат на имейлите ви, защото сте ги обидили с нещо, а в действителност може те просто да са ги пропуснали под купчината от съобщения, натрупани през дните на работа от разстояние.
Редица изследвания показват, че поведението на хората може да бъде доста двусмислено, така че човек полага доста усилия, за да тълкува значението на действията на останалите. Най-вероятно дори не осъзнавате, че запълвате тези празноти в комуникацията със собствените си мисли и интерпретации.
За да противодействате на този вреден навик и да повишите ефективността на комуникацията си с останалите в условия на социално дистанциране, може да направите няколко неща:
Проявете разбиране, повечето хора не са идиоти
Когато някой направи грешка или пропусне да изпълни зададена от вас задача, не приписвайте това на некомпетентност. Повечето хора около вас се стараят да си вършат работата възможно най-добре предвид обстоятелствата. В момента всички сме подложени на огромен стрес. Вашите колеги и служители може да имат болни приятели или роднини. Може да имат деца, които постоянно ги разсейват и изискват повече внимание.
Просто приемете, че пропуските на останалите в момента се дължат на безумната ситуация, през която всички преминаваме, а не на това, че са мързеливи, злонамерени или некомпетентни. Ако ваш въпрос остане без отговор, просто попитайте отново. Ако работа на някой от вашите служители не отговаря на зададените стандарти, направете предложения за това как той може да подобри представянето си. Ако някой каже нещо, което ви звучи нелогично, просто го подминете.
Не ескалирайте напрежението
Една от причините да давате кредит на доверие на останалите е, че по този начин ограничавате вероятността от ескалация на напрежението. Дори в най-обикновените дни от нашето ежедневие съществуват моменти, в които напрежението в отношенията между хората на работно място достига доста високи нива. Сега обаче не живеем в нормални времена.
Графиците се променят постоянно и без предупреждение. Компаниите опитват да постигат по-големи резултати с по-малко ресурси. Множество работни места са под заплаха от закриване. Изобщо, ситуацията е белязана от безгранична несигурност.
Лесно е да изпуснете гнева си и да залеете с критики някой, който прави работата ви по-трудна. Проблемът е в това, че той ще отвърне не само на конкретните ви критики, но и на тона и енергията, с които сте ги отправили. Не след дълго напрежението ще ескалира до такава степен, че всеки член на вашия екип ще бъде напрегнат и няма да може да се фокусира върху задачите си си. Трудно е човек да бъде продуктивен в подобна работна среда.
Затова е важно да не ескалирате допълнително напрежението. Ако някои прави или казва нещо, което ви дразни, поемете дълбок дъх и отговорете бавно. Ако някой друг ескалира ситуацията, не следвайте неговия пример. Дайте шанс на другите да ви отговарят и не позволявайте на нещата да излязат извън контрол.
Когато изпитвате съмнения, питайте
Един от най-големите проблеми при комуникацията в условия на социална изолация произтича от факта, че човек просто не получава достатъчно информация за мислите и чувствата на останалите. В резултат на това добронамерените искания или коментари могат да бъдат разбрани по погрешен начин.
Това означава, че трябва постоянно да полагате целенасочени усилия, за да извличате допълнителна информация за нагласите и състоянието на вашите колеги, клиенти и бизнес партньори. Най-добрият начин за постигането на тази цел е чрез питане.
Ако имате чувството, че сте прекалил с реакцията си към някакво изказване на ваш колега, попитайте дали сте се държали неуместно и дали сте го обидили. Ако имате чувството, че някой е изнервен, уплашен или объркан от ситуацията в работата, влезете в дискусия с него.
Тази стратегия има два положителни ефекта: на първо място, тя ви позволява да придобиете по-добра представа за това как останалите се справят с необичайната ситуация, в която са се озовали. Това ще помогне да адаптирате по-добре собственото си поведение към останалите и да улесните цялостната комуникация с тях. Второ, дори и да не искат да споделят чувствата си с вас, колегите ви ще разберат, че ви грижа за тях. Понякога това е достатъчно, за да разберат, че и вие не сте идиот.
Източник: manager.bg