За да се възползват от възможностите, които предоставят екипите, съдържащи хора с голямо разнообразие от личен опит, виждания и гледни точки, лидерите трябва да изградят приобщаваща култура. В края на краищата, ако хората не се чувстват комфортно в козата си на работното място и не са сигурни, че могат свободно да изразяват мнение, вие си гарантирате хомогенизиране на мнението на вашия екип, което подкопава креативността и иновациите.
Скорошно прочуване на професорите от Харвард Франческа Джино, Джулиа Минсън и Мике Йеманс, установява, че съществува умение, което помага за воденето на продуктивни дебати. Те наричат това умение „разговорна възприемчивост“. Под този термин тримата професори визират способността на човек да демонстрира отчетливо готовността си да изслушва чуждите мнения, без да дава прибързани оценки и да прекъсва събеседника си. Според тях тази способност е в основата на конструктивните конфликти. Добрата новина е, че всеки може да придобие това умение.Ето няколко техники, които помагат за постигането на тази цел:
Основен принцип на активното слушане е способността на човек да регистрира и осъзнава това, което чува. Този принцип е особено полезен, когато общувате с хора, чиито гледни точки противоречат на вашите, смятат изследователите. Дори и да сте силно против даден аргумент(и може би най-вече в тези случаи), отделете няколко секунди, за да обобщите чуждото мнение със свои собствени думи, за да покажете на събеседника си, че го разбирате. „Това, което чувам от вас е, че смятате….“, е особено полезна фраза, която помага за изчистването на неяснотите и превръщането на потенциален конфликт в продуктивен разговор.
Лидерите понякога прибягват до абсолютни изказвания, които не оставят никакво място за дискусия: „Това е правилният избор!“, „Няма начин този вариант да се провали!“. Макар че този език показва решителност и вяра в дадени идеи, той може да обезсърчи хората, които не споделят същите виждания. Изследователите стигат до заключението, че омекотяването на този тип фрази с думи като „може“, ,вероятно“, „сигурно“ и др. ще даде сигнал на останалите за разговорна възприемчивост и ще ги накара да вземат по-активно участие в дискусията.
На последно място, формулирането на аргумента чрез позитивни думи, а не отрицания, помага за възприемчивостта на човек да изслушва чуждите гледни точки. Това е разликата между „Не трябва да прахосваме повече пари по този проект“ и „Може да има по-добър начин за инвестиция на нашите средства“. Следващият път, когато се озовете в центъра на разгорещена дискусия, обърнете внимание на начина, по който представяте гледната си точка – дали я пречупвате през положителна призма, или през отрицателна. Песимистичния подход не ви носи никакви ползи.
Освен че помага за провеждането на по-конструктивни дебати, според авторите на изследването разговорна възприемчивост е „заразна“. С други думи, колкото по възприемчиви сте към думите на вашия събеседник, толкова по-склонен е и самият той да изслушва вашия аргумент.
Източник: manager.bg