Има един компонент на емоционалната интелигентност, който голяма част от дори най-успешните предприемачи не са усвоили до задоволително ниво – слушането. Когато говорим за ефективно слушане, ние нямаме предвид просто базовите правила за комуникация, като това да изчаквате събеседникът ви да се изкаже, преди да започнете да говорите.
„Изчакването на вашия ред“ предполага отдаване на твърде голяма значимост върху собствените ви мисли, обстоятелства и мнения, за сметка на чуждите. Това означава, че ви не отдавате нужното внимание на човека, с който говорите. От друга страна, активното слушане представлява тип на комуникация, при която човек показва определено ниво на съпричастност към думите и емоциите, изразявани от ответната страна.
През последните няколко седмици забелязах при няколко случая, че когато слушам активно мои бизнес колеги или потенциални клиенти, аз разбирам много повече за тях и за техните интереси и нужди, отколкото когато отделям повече внимание на собствените си думи.
Една колежка например, беше попаднала в ситуация, при която член на нейното семейство очакваше резултатите от диагностичен тест за откриване на раково заболяване. Тя имаше нужда да поговори за това, преди да премине на бизнес темата, която ни бе събрала на този ден. Друг колега наскоро беше изгубил домашния си любимец. Едва след като поговорихме за тази загуба неговото внимание можеше да бъде насочено изцяло върху сделката, която трябваше да подпишем.
Това са само няколко примера, напомнили ми за един ценен съвет, който получи от мой ментор в миналото: „Хората правят бизнес с хора. Ние не сме робот, независимо дали сме в ролята на предприемачи или на клиенти. Ние имаме емоционални нужди, на които трябва да бъде обърнато внимание“
Ето три неща, които ще ви направят по-добър слушател:
Не бързайте да предлагате решения
Активното слушане не изисква от вас да разрешавате проблеми. Целта не е да скочите и да кажете „Мога да помогна!“, дори и в действителност да имате нужните способности, за да разрешите нечии проблем. Активните слушатели възприемат тихо и спокойно думите на своя събеседник, стараейки се да ги разберат по-добре и да разкрият това, което той не им казва.
На практика това изисква от вас да заглушите гласа във вашата глава, който няма търпение да „разреши“ поредното предизвикателство. Много често нещата, които останалите споделят с вас, могат да бъдат разрешени само от самите тях. В други случаи те просто няма решение. Още по-важното в случая е, че те не ги споделят с вас, търсейки помощ. А ако настина искат такава, те просто ще ви попитат директно.
Опитайте се да създадете не само вербална, но и мисловна връзка
Напълно естествено е да проявявате съпричастност към вашия събеседник. Това означава, че в мислите си вие преминавате през различни преживявания от миналото, търсейки точка на преплитане, в която сте изпитали подобни емоции на тези, които в момента изпитва човека, с които говорите – загуба на домашен любимец или пък случай, в който не сте получили желаното повишение в работата.
Това е естествена и полезна част от процеса. Освен това, не е нужно тя да бъде изразена на глас. Бъдете внимателни със споделянето на вашите преживявания, тъй като те могат да пренасочат разговора в друга насока и да попречат на изразяването на емоциите на вашия събеседник. Запомнете, че светът не се върти около вас.
Преминете към основната тема на разговора
В даден момент от комуникацията вие трябва да продължите напред и да се фокусирате върху темата, която е целта на вашия разговор. Бъдете търпеливи и позволете на този момент да дойде по естествен начин. Ако ви се наложи да насочите разговора в тази посока, действайте тактично и внимателно. Демонстрирайте допълнителна ангажираност, като на по-късен етап отново се върнете върху проблемите, които събеседникът ви е споделил в началото на вашия разговор.
Източник: manager.bg