logo

Простичка стратегия за задържане на най-ценните служители

<br />
<b>Notice</b>:  Undefined variable: news in <b>/home/framework/public_html/app/views/business-catalog.bg/n/index.php</b> on line <b>45</b><br />

Предприемачеството е във възход – така е от години. Съществуват много безспорни истории на успеха, които го карат да изглежда нещо лесно. Гари Вайнерчук и други обаче смятат, че това е проблем. Проблем е, че бизнеси стартират много хора, които не притежават нужните качества. Проблем е, защото тези личности обричат себе си на разочарование. Проблем е и за инвеститорите, по същата причина, но и защото те хвърлят пари, докато някой си играе на основател. Има обаче и нещо друго, които според мен стои зад голям брой стартъпи и сочи към възможност за различен вид лидерство. През последните няколко десетилетия лидерството се върти около създаването на визия и стратегия, които другите са склонни да последват. Мениджмънтът се върти около управлението и оптимизирането на производството. Много организации значително подобриха условията на работа в офиса, но разединението продължава да съществува. Безпокойството се появява, когато служителите не виждат:

  • Реална възможност за споделяне на големите победи или загуби – лишени са от повечето предимства и рискове. Топ мениджърите продължават да печелят 300 пъти от средностатистическия (високо представящ се) служител. След известно време удобствата и сигурността стават недостатъчни и работниците започват да се оглеждат за други опции.
  • Възможност да разберат кой какво прави. Корпоративните комуникации упражняват контрол върху посланието, защото вярват, че трябва да опазят бранда. Следователно постоянството надделява над реалността. С течение на времето признанието на екипа и мениджъра стават недостатъчни и служителите започват да се оглеждат за други варианти.
  • Възможностите са навсякъде, но е почти невъзможно корабът да се обърне и да тръгне след тях. Големи, средни и малки организации са тежки и бюрократични, вместо гъвкави и пъргави. След известно време процесът на развитие на бизнеса се превръща в усмирителна риза – става скован и стягащ и убива тръпката от продажбите. Затова служителите започват да се оглеждат за други опции.
Когато един служител с вдигната глава и предприемаческа искра започне да се оглежда, той обикновено не вижда нищо по-добро. Затова какво прави? Стартира собствен бизнес, разбира се. На това се дължи и бумът на стартъпи, който наблюдаваме в последно време. Хората като Гари обаче от опит знаят, че разочарованието от статуквото не е достатъчно за изграждането на устойчив и разрастващ се бизнес. Организациите предлагат много плюсове от гледна точка на структурата и задържането на кадри. С някои ключови промени утвърдените бизнеси могат да поддържат ангажираността на непреклонните си служители и да впрегнат тяхната енергия. И по-важното за желаещите да станат предприемачи – те могат да си спестят разочарованието, като същевременно запазят работата си и поемат в една много по-подходяща посока с по-голямо професионално предимство. Но какво е необходимо за този различен вид лидерство? 1. Първо, всички така наречени „топ“ мениджъри трябва да се откажат от пропастта на превъзходството и да се изравнят с подчинените си. Променете модела на заплащане така, че хората ви да поемат по-голям дял както от риска, така и от възнаграждението за нови начинания. 2. Нека корпоративните комуникации благоприятстват общуването, вместо да бъдат единствения създател на съдържание или портиер. Всички в организацията трябва да имат очакванията и свободата да общуват с по-високата индустрия и общност чрез писане, разговори и срещи. 3. Обучете хората си и след това ги оставете да се упражняват в бързото идентифициране и разглеждане на възможности като екип. Организациите нямат времето и ресурсите да казват „да“ на всичко, но отговорът не може и винаги да бъде „не“. Създайте процес за бързо сортиране на малки и големи или стратегически съответстващи или абсолютно несъответстващи възможности. Изградете и механизъм, който да помага на служителите ви да преследват малките неща, в които вярват – дори да имат възможност за това едва след като са отметнали належащите си задачи. В крайна сметка лидерите, които се държат по-малко като всезнайковци и повече като ентусиазирани ръководители, ще спечелят лоялността на предприемчивите си таланти. Робин Камароут, автор на Own It: Drive Your Career to a Place of Happiness and Success, за Inc.com