Eдно нещо, което не трябва да забравяте в кризисна ситуация като днешната, е че успехът и победата са две различни неща. Нека ви дам пример: в средата на 30-те ми години реших да се науча да свиря на саксофон. Като дете свирех на пиано, но семейството ми беше против това да се занимавам с музикални инструменти и ме държа далеч от тях. Желанието ми да се науча да свиря на още един инструмент обаче не изчезна. В крайна сметка купих саксофон, намерих си преподавател и след близо 10 години уроци започнах да свиря в банда. Може да се каже, че това ми начинание завърши с успех.
Както най-вероятно сте забелязали, в текста дотук не споменах нищо за музикалните умения на други хора в моя живот. Това е така, защото в случая не съм имал нуждата да се сравнявам с останалите. Успехът ми в случая се свежда до това, че съм се научил да свиря на саксофон. Относителната ми способност да боравя с този инструмент в сравнение с други хора не е от значение. Тук няма никакво съревнование.
Разбира се, в живота има много случаи, в които човек се „надпреварва“ с някои друг. Когато завърших образованието си и кандидатствах за първата си работа като асистент в Колумбийския университет, имаше по 100 кандидати за всеки 33 работни места. В крайна сметка аз получих една от тези позиции, а други 100 души се провалиха. Иначе казано, моята победа попречи на успеха на останалите.
За съжаление, ние много рядко отделяме нужното внимание на това да определим дали една ситуация е такава, при която нашият успех зависи от чуждия провал. Вместо това разчитаме изцяло на интуицията си и на прибързани решения за избора на начина, по които да подходим към всяка ситуация – състезателно или не. В много случаи това води до нежелани резултати.
Вземете за пример социалното дистанциране в борбата с разпространението на коронавируса, което доведе до рекордно забавяне на икономическата активност. Повече от 40 млн. американци останаха без работа в месеците от началото на пандемията. В търсенето на начини за рестартиране на бизнеса, различните общности може да гледат на създаването на нови работни места като на съревнование с други общности. Това може да доведе до битка между отделните градове и общности за привличане на инвестиции.
Алтернативата на този състезателен подход е в „регионалното мислене“. Пред тези общности най-вероятно ще се открият възможности за запълване на празнините във веригата от доставки, заемани досега от компании от други страни. За да постигнат този резултат, съседните общности ще трябва да си сътрудничат в развитието на нужните индустрии. Иначе казано, съревнованието между фирмите в глобален мащаб ще продължи, но общностите в един регион не трябва да мислят, че успехът им зависи от провала на техните съседи. Вместо това те трябва да гледат на успеха на една общност като на възможност за създаване на работни места в съседните общности.
Подобен анализ може да бъде направен и по отношение на поведението на хората в условията на пандемия. Някои цели в борбата срещу коронавируса и неговите последици наистина се съревновават една с друга. Поддържането на социална дистанция спира хората от масовите събирания в ресторанти, барове, кина и фитнес зали. Тя ни предпазва за сметка на загубите за бизнесите, които се нуждаят то клиенти. Здравната и икономическата цел в този случаи са в противопоставяне. В резултат на това хората, които са за възобновяване на икономическата активност, са в конфликт с онези, които иска поддържане на строги мерки за дистанция.
Не при всички типове поведение, свързани с COVID-19, обаче има съревнование. Носенето на маски е пример за общоприет позитив в борбата с вируса. Това едно от малкото неща, които помагат за предпазването на нашето здраве, без да влияят негативно на икономическата активност.
Можем да постигнем успех в израждането на здрава икономка след пандемията, ако се фокусираме върху важните неща. Нашият успех ще зависи от това дали ще се научим да различаваме ситуациите, в които успехът ни зависи от провала на другите, или е победа сам по себе си.
Източник: manager.bg