
До преди няколко години всеки, който говореше за бизнес, във всяка възможна форма или сфера, би отишъл далеч в обясненията колко перфектно са му се получили нещата. Вярвахме, че би било лудост да признаем, че сме допускали грешки. Мисълта бизнесът да го стори, да говори за проблемите си, за несигурността и паденията, беше трудна за приемане. Кой би купил от някой, изрекъл тези неща? Това би било до голяма степен една лудост. Самоубийство на пазара! Но вече е ясно, че този начин на мислене не е правилен. Светът се разви в абсолютно различна насока. Сега четем книги за уязвимостта. Слушаме речи на предприемчи, които изброяват безкрайните си недостатъци и грешките си. Решенията ни се задвижват от провокиращи емоциите думи като "доброта", "щедрост" и "доверие". Вече никой не вярва в истории за перфектните хора, за съвършения бизнес. На всяка компания, която се опитва усилено да покаже колко е перфектна, се гледа с подозрително око. Лицата от бизнеса днес трябва да бъдат подготвени да пишат и говорят за себе си и компаниите си по много открит, истински и честен начин. Те трябва да могат да признават, че са добри в нещо и да казват в какво. Да споделят истории. Да разчитат, че другите ще разказват добри неща за тях и да са сигурни, че това, което казват и това, което останалите разказват за тях, си съответстват. Най-вече, има нужда човек да развива репутацията на личност, на която може да се има доверие. Не просто да продава. А репутацията не е нещо, което може да се изгради за няколко дни. Създаването на доверие отнема години. В много случаи е нужен цял един живот. И може да се изгуби за минута. Как създаваме доверие? Например: