Не позволявайте чуждото мнение да стане ваша реалност
Обвързвайки себестойността си с чуждото (не)одобрение, kre получаваме безкрайно грешна представа за реалността. Преди да ви предложим съвети за разрешаване на този проблем, добре е да се замислим защо плащаме данък „обществено мнение”.
От желанието да ни възприемат като атрактивни до броя Facebook харесвания и коментари - повечето от нас се вълнуват от чуждото мнение, така сме устроени. Многократно е доказвано, че емоциите на новородените са резултат от поведението на околните.
С възрастта се научаваме да разделяме мислите и емоциите си от тези на другите, но много от нас продължават да търсят, а понякога и да просят социално потвърждение от обкръжението си. Това може да доведе до сериозни проблеми със самочувствието и до липса на щастие. Скорошно проучване между 3000 от нашите клиенти сочи, че 67% свързват себестойността си с мнението на другите.
Като човешки същества ние по естествен начин реагираме на всички свои преживявания през призмата на заучените си очаквания – съвкупност от дълбоко вкоренени убеждения за начина, по който е устроен светът, и за това, как всъщност трябва да е устроен. Едно от най-доминиращите очаквания е свързано с одобрението на околните и с начина, по който те „трябва” да се отнасят към нас.
Преди век социалният психолог Чарлз Кули открива феномена „огледалното аз”, при който всеки от нас вярва, че „Аз не съм това, за което се мисля, но не съм и това, което ти мислиш – аз съм онова, което мисля, че мислиш, че съм”. В ядрото на този вид външно потвърждение се крие несигурността и когато разчитаме на него, макар и за малко, то сериозно вреди на усещането ни за себестойност и на самочувствието ни.
Най-големият проблем е, че обикновено забравяме, че хората ни преценяват въз основа на цял океан от влияния, свързани със собствените им преживявания – оценките им нямат нищо общо със самите нас. Например, някой може да си изгради представа за характера ни въз основа на взаимоотношенията си с друг човек, за когото ние му напомняме.
Затова, базирайки себестойността си на чуждото мнение, ние се превръщаме в уязвими жертви на чуждата ненадеждна и субективна преценка. Ако някой ни види в правилната светлина и се държи добре с нас, ние ще се чувстваме комфортно с личността си. Ако ли не, ще смятаме, че нещо не ни е наред.
Запомнете, че когато правите всичко за околните, вие поставяте щастието и себестойността си в техните ръце и губите моралния си център.
Добрата новина е, че всеки има силата да осъзнава мислите и очакванията си, да отсява онези от тях, които не работят в негова полза, и да променя останалите.
За да спрете да плащате данък „обществено мнение”, трябва да се заредите с обективност и да си изградите ценностна система, която не зависи от обкръжението ви. Ето какво можете да направите:
- Напомняйте си, че повечето хора изобщо не мислят за вас
Както е казал Хорас Браун, „Нямаше да се тревожим какво си мислят другите за нас, ако знаехме колко рядко го правят”. Изключително вярно! Ако все пак смятате, че някой си мисли за вас, разберете, че представата ви за техните мнение и критики е изцяло плод на вашето въображение – страховете и неувереността ви създават тази илюзия. Истинският проблем е, че вие сами съдите себе си.
- Разберете, че търсенето на външно одобрение само ви пречи
Прекарвайки време в размисли за потенциалните мнения на околните за вас, вие само си вредите. Сетете се за случай, в който тези ви тревоги са оказали негативно влияние върху вас, и за щетите, които са нанесли, а след това променете поведението си. Кажете си, „Вместо да реагирам по същия начин, базиран на моите предположения за чуждото мнение, ще реагирам по начин, който отразява мнението ми за самия мен”.
Всеки път, когато прекъснете автоматичната си реакция и я замените с различна, вие преустройвате мозъка си да мисли по-ефективно. Целта е да не позволявате на чуждото мнение да се превърне във ваша реалност и да не жертвате истинската или мечтаната си същност, защото тя може да не отговаря на очакванията на другите. Научете се да обичате себе си! Никой няма силата да ви накара да се чувствате нищожни, освен ако сами не им дадете тази сила!
- Свикнете да не знаете какво мислят околните
Ще се изумите колко много енергия изразходвате, тревожейки се за чуждото мнение. Научете се да не любопитствате и да не правите предположения. Както казах, представата на околните за вас е по-скоро свързана с тях самите.
Предлагам ви една полезна мантра: „Това е моят живот, това са моите избори, грешки и уроци. Стига да не наранявам околните, няма нужда да се притеснявам за тяхното мнение.”
- Насочете вниманието си към истински важните неща
Не можете да контролирате мислите на хората, независимо колко внимателно подбирате думите и жестовете си – все някой ще ги изопачи. Но има ли значение това за цялостната картинка? Не, няма. Има значение единствено как виждате себе си.
Когато трябва да вземете важно решение, направете си списък с 5-10 неща, които са важни за вас, за изграждането на характера ви и за това да водите достоен живот – честност, надеждност, самоуважение, самодисциплина, състрадание, позитивна нагласа и други.
Списъкът ще ви помогне да не забравяте тези ценности и съзнателно да „призовавате” избраните от вас качества/поведения, когато започнете да правите нещо в търсене на чуждото одобрение. Колкото и глупаво да звучи, повечето хора никога не се замислят какво е наистина важно за имиджа им – прехвърлят отговорността на другите.
- Отървете се от апокалиптичните си мисли
Всички видове тревога, включително и страха от отхвърляне, се „хранят” от апокалиптичната ни нагласа. С други думи, емоциите ни ни убеждават, че нежеланите резултати неизбежно водят до Армагедон: „Ами ако не ме харесат?”; „Ами ако той/тя ме отхвърли?”; „Ами ако не успея да се впиша и си остана сам в ъгъла по време на купона?”
Сами си втълпяваме, че ако не щата не се случат както ни се иска, светът ще свърши. Напразно се страхуваме и позволяваме на опасенията ни да поемат контрол върху нас. Истината е, че хората не можем да предсказваме с точност как ще ни повлияят бъдещите нещастия. Всъщност, през повечето време дори съзнателно избягваме да правим такива прогнози, което само подхранва подсъзнателните ни страхове.
Запитайте се: „В случай на бедствие – и ако страхът ми от отхвърляне се сбъдне – кои са трите конструктивни метода, които бих приложил, за да се измъкна от ситуацията и да продължа напред?”
Потърсете отговор на този въпрос – ще се почувствате по-добре, ще преборите страха и постепенно ще започнете да осъзнавате, че чуждото мнение няма значение.
Не е нужно някой да ви ръкопляска – няма какво да доказвате. Това, което сте, е напълно достатъчно. Спрете да се вълнувате от общественото мнение и мислете за това, кои сте за самите себе си. Разочарованието ви ще изчезне в мига, в който спрете да търсите от околните одобрението, което можете да получите от самите себе си.
Източник: manager.bg