Моделът на шанса и моделът на ученето

Както гласи старата мантра в бизнеса: „Ако не успеете, опитайте отново. Ако и тогава не успеете, опитайте пак и пак, докато не постигнете целта си“. Колко пъти обаче трябва човек да се провали в опитите си да постигне нещо, преди да признае поражението си? Ново проучване на института по мениджмънт Келог към Северозападния университет в Чикаго, носещо заглавието „Класифициране на динамиката на провала в науката, стартъпите и сигурността“(Quantifying dynamics of failure across science, startups, and security) установява, че начинът, по който се проваляме(и опитваме отново и отново), е от определящо значение за това дали в крайна сметка ще постигнем успех. Оказва се, че след първоначалния провал, който поставя начало на серията от нови опити, пътят към успеха се разделя на няколко части, в които се наблюдават съществени разлики между хората, които в крайна сметка ще постигнат целта си, и всички останали.

“Това е изключително важен въпрос, тъй като в нашето съвременно общество, напълно обсебено от идеята за преследването на успеха на всяка цена, всички хора рано или късно се сблъскват с провала. Всеки победител започва като губещ“, казва Дашун Уанг, доцент по мениджмънт и водещ автор на изследването.

„Ако можем да разберем как хората се провалят отново и отново, преди в крайна сметка да постигнат успех, ще можем да идентифицираме бъдещите победители още, докато те са губещи.“

Уанг и неговият екип анализират набори от данни за провала в три категории: изследователи, които кандидатстват за грантове за изследвания, предприемачи и терористи. Проследявайки техните провали и нови опити учените са успели да систематизират чертите и навиците, характерни за онези, които в крайна сметка постигат успех, и на другите, които се провалят.

„От гледна точка на човешката динамика, има два начина на мислене по отношение на причините хората да се провалят: модел на шанса и модел на ученето“, казва Уанг. „Ние бързо разбрахме, че тези два модела не могат да ни дадат адекватен отговор на въпроса. Оказва се, че прогнозирането на успеха и провала е доста по-сложно“, добавя той.

Нещото, което в крайна сметка е от определящо значение за пътя, по който всеки човек тръгва след провала, е това до колко той се е поучил от предишните си неуспехи и как е използвал тези знания за да продължи напред. Ако човек се възползва от наученото при провалите, той увеличава шанса си за евентуален успех. Същевременно с това, ако той не е опитал достатъчно много пъти или пък не си е взел поуки от предишните си провали, той тръгва по пътя към окончателен неуспех.

Уроците от провала

Провалът е преживяване, което освен негативни емоции дава на хората и две предимства: опит и обратна връзка. „Ако сте правили нещо в миналото, вече сте придобили някакъв опит и не ви се налага да започнете от нулата. Най-вероятно имате представа какво е проработило и какво трябва да бъде променено, което е един вид обратна връзка между миналото и настоящето ви Аз.“, казва Уанг.

Използвайки математическа формула, в която броят на опитите е обозначен с K, Уанг открива, че предходните опити могат да повлияят на вероятността за постигане на успех само в случаите, когато човекът използва тази обратната връзка и действа бръзо.

„Ако К e нула, то говорим за модел на шанса(успехът се дължи на късмет), ако K е безкрайно, или някаква висока стойност, става въпрос за модел на ученето“, казва той.

„Интересното в случая е, че идеята, че е по-добре да научим нещо, дори и малко, от миналите неуспехи, се оказва мит. Ако сте си взели достатъчно поуки, резултатът е същият, като този на хората, които не са си взели никакви поуки“, коментира Уанг.

Значението на скоростта

Уанг открива, че има определен брой опити, които трябва да бъдат направени, преди да може да се прогнозира евентуалния успех или провал с точност. „По-бързото проваляне увеличава шанса от евентуален успех“, казва той.

Идеята за бързото проваляне е доста широкоразпространена в Силициевата долина, където средата на работа и обстоятелствата се изменят изключително динамично. Уанг казва, че може потенциалните победители и губещи могат да бъдат идентифицирани по качеството на техните провали.

„Ако имате двама души, които са се провалили 10 пъти с една и съща задача – единият се отказва, а другият постига успех при 11-тия опит, традиционното мислене ни учи, че последният опит и упоритостта са причината за успеха на втория човек.“, казва Уанг. „Данните от нашето изследване обаче ни показват, че може да прогнозираме от рано кои от двамата ще успее на база специфичната динамика на тяхното поведение, или иначе казано, от това колко бързо се провалят те“, добавя той.

Уанг казва още, че когато опитвате отново, трябва да включвате обратната връзка, която сте събрали при предходните опити, но и да не и отдавате прекалено голямо значение на провалите.

„Фокусирайте се изцяло върху нещата, които трябва да бъдат коригирани и подобрени“, казва той. „Иронията тук е, че много от хората, които в крайна сметка не постигат успех, не се провалят заради липсата на усилия и отдаденост, а заради прекалено силната реакция след провала и предприемането на твърде много промени. Използвайте обратната връзка, за да разберете какво трябва да коригирате, но и за да идентифицирате нещата, които работят добре и трябва да бъдат запазени“.

Източник: manager.bg