logo

Кои са фазите на работоспособност и защо са важни ?

<br />
<b>Notice</b>:  Undefined variable: news in <b>/home/framework/public_html/app/views/business-catalog.bg/n/index.php</b> on line <b>45</b><br />

Независимо дали се чувстваме в кондиция или не, на всеки се налага да изпълни задълженията си през работния ден. Ясно е, че изискванията днес или утре няма да са различни само, защото не можем да се концентрираме или сме уморени.

За да се чувстваме здрави и удовлетворени е в наш личен интерес да работим разумно.

Фази на работоспособността Работоспособност е способността на човека продължително време да извършва дейността си, без да намали нейните количество и качество, както и без да настъпят неблагоприятни промени в органима от това. Това важи както за физическа, така и за умствена работа и зависи от голяма група фактори – особености на организма, възраст, умения и навик в дейността, условията на труд, психоклимат в колектива, лична мотивация и др.

Фаза на вработване - Тя се наблюдава в началото на работния ден и според характера на работата може да отнема между няколко минути и 2 часа.

Фаза на висока устойчивост - Това е периодът от време през който има високо качество на резултатите от труда, съчетани със стабилни физиологични функции или дори в някои случаи – с намаляване на напрежението и подобрение на общото състояние. Тази плодотворна фаза нормално продължава по два часа и половина и повече.

Фаза на намаляване на работоспособността - Тук се появява умората – спадат физиологичните възможности, както и постепенно намалява производителността на човека. Тези фази обикновено се последват от обедна почивка, след което отново се повтарят. След почивката най-често фазата на вработване е по-кратка от сутрешната, но втората фаза също е по-кратка и с по-ниско ниво на производителност спрямо първата част от работния ден.

Фаза на краен подем - На мнозина им се е случвало изведнъж да усетят, че краят на работния ден почти е дошъл, а пък е останало още много за свършване, или пък трябва да се подготви нещо за следващия ден. Фазата на крайния подем е отговор на тези пориви, когато човек влага мобилизация и волево напрежение в края на работната си смяна. Очевидно интелигентно решение е именно втора фаза да се посвети на най-сложните и отговорни дейности за деня. Когато сме затрупани от работа обаче и не сме планирали деня е лесно да се оплетем и да забравим това иначе просто правило. Ето защо трябва да си го припомняме и да си осигуряваме плавно и спокойно начало на работния ден.

Механизмите на умората.Тя е неизбежна част от работата и живота въобще. Умората никому не е чужда и въпреки това на практика е субективно състояние. Естествено, когато сме капнали от преумора и не можем да се държим на крака това може да бъде медицински обективизирано, но защо да стигаме до там? Най-общо за умора се говори, когато има временно намаление на работоспособността и ежедневният отдих е достатъчен лек за това.

Съвременните теории за умората са две групи:

Хуморално-локалистичнa- Според нея умората се обуславя от временното изчерпване на енергийните ресурси и натрупване на продукти на обмяната. Това изисква по-продължителна почивка за въстановяване на баланса.

Централна нервна система - Уморта е причинена от загубата на равновесието между възбудните и задръжните регулаторни механизми в мозъка. Според проучвания тези задръжни процеси се придвижват от най-изморените зони и към съседните. Последното обяснява явлението, че умствената и физическата умора си влияят.

Ролята на мотивацията - Мотивацията като всяко емоционално явление се отразява и на работоспособността. Дори и да ни се струва, че ни дава крила, тя по-скоро само временно маскира умората, която все пак ни застига с пълна сила.

Как умората да не прерасне в преумора ? Преумората е акумулиране на умора и е патологично състояние. За съжаление предпазните мерки за това не можем да ги вземем самосиндикално. Голямо значение имат условията на труд, приветливостта и съобразеността на работното място, качеството на оборудването и все такива особености, зависими от работодателя. Ние самите също можем да направим немалко, за да си помогнем. За начало важно е да не поемаме повече отговорности, отколкото имаме възможност да изпълним. След като сме определили задачите си, голямо значение има рационалният режим на труд и почивка – да си припомним фазите на работоспособността.

Балансираното хранене – всичко започва с него. То трябва да е съобразено с трудовата дейност. Опитът и тренираността ще ни се отблагодарят – колкото повече сме свикнали с дейността, толкова по-лесно и ловко се справяме със задачите, издържливостта се увеличава, а възстановяването след умора отнема по-малко време.