Защо, кога и какво отлагаме?

Когато избираме с каква задача да се захванем или каква дейност да изпълним, имаме склонност да се насочим не към най-удовлетворяващото занимание, а към най-лесното. Това значи, че неприятните и трудни неща биват избутвани назад, казва Пиърс Стийл, организационен психолог, един от най-опитните специалисти по отношение на проблема отлагане и професор в института по бизнес „Хаскейн“ към Университета в Калгари. Кога отлагаме?  Отлагането се явява в две форми, пише Даниъл Левитин в „Организирания ум“ („Изток-Запад“). Някои от нас отлагат с цел да се отдадат на отпускащи занимания – лежане в леглото, огледане на телевизия, докато други от са отлагат определена трудна или неприятна задача в полза на онези, които са по-интересни и носят незабавна награда. В това отношение двата вида се различават по ниво на активност: търсещите покой отлагащи биха предпочели изобщо да не се напрягат, докато избиращите приятни задачи отлагащи обичат да са заети и непрестанно активни, но просто им е трудно да понесат неща, които не са така интересни. Какви дейности е по-вероятно да отложим? И зависи ли хобито ни от професията ни?  Най-общо дейностите, изискващи дълъг период, за да бъдат завършени – и съответно дълъг срок за получаване на отплата, са онези, за които вероятността да бъдат стартирани късно е по-голяма. А онези, носещи незабавно удовлетворение, е по-малко вероятно да се отложат. Отсроченото удовлетворение и индивидуалните различия по отношение на това как го понасят хората има влияние върху отлагането. Мнозина се трудят върху проекти с дълъг хоризонт на събитията -  например научни работници, предприемачи, инженери, писатели, творци. Тоест онова, върху което работят, може да отнеме седмици, месеци и дори години, за да бъде завършено.  И след завършването може да е налице много дълъг период, преди да получат награда, признание или удовлетворение. Множество хора с такива професии избират хобита като градинарство, свирене на музикален инструмент или готвене, защото тези занимания носят незабавен и осезаем резултат.  Можете да видите лехата, която сте почистили от плевелите, можете да чуете мелодията на Шопен, която сте изсвирили току-що, и можете да вкусите пая, изпечен преди малко. Защо отлагаме? Клоним да оценяваме личните си достойнства въз основа на постиженията ни. Независимо дали като цяло ни липсва самоувереност – или увереност, че този конкретен проект ще бъде успешен, ние отлагаме, защото това ни позволява да отсрочим поставянето на репутацията си под въпрос за по-късен момент. Това е наричано от психолозите маневра за защита не егото. Пиърс Стийл  формулира две – определяни от него като погрешни – убеждения: първо, че животът трябва да е лесен, и второ, че самоуважението ни зависи от успеха ни. Ако самоуважението ни и ползата от завършването на задача са високи, има по-малка вероятност да я отложим. Ако продължителността от време, което ще отнеме изпълнението на задачата, е голяма или податливостта ни на разсейване е висока, това води до увеличаване на отлагането. Ето как изглежда това като уравнение, отчитащо количествено вероятността да отлагаме, формулирано от Стийл:   време за извършване на задачата X склонност към разсейване Отлагане = ____________________________________________________ самоуважение X полза от извършване на задачата