Странно или не, повечето от нас се справят по-добре с намирането на решения за чужди проблеми, отколкото с разрешаването на своите собствени. В този ред на мисъл, човек би трябвало да споделя мнението си с другите, когато разбере за нечий проблем, нали? Истината е, че този навик не е особено полезен и в повечето случаи е чиста загуба на време, казва Майкъл Бунгай Станиер, автор на „The Advice Trap.“
„Трябва да се научим как да контролираме чудовището, което представлява жаждата ни да даваме съвети“, казва Бунгай Станиер. „Твърде често си мислим, че мнението ни може да бъде от полза за някой, без дори да сме запознати с всички факти около ситуацията, която коментира. След това обаче оставаме изненадани, когато нашите нежелани съвети биват напълно пренебрегнати“, добавя той.
Според Бунгай Станиер има три основни причини останалите да не се вслушват в нашите съвети:
Когато човек дойде при вас и ви каже „Имам проблем“, първото нещо, което излиза от устата му, почти никога не е същинският проблем, който трябва да бъде разрешен, казва Бунгай Станиер
„Когато някой сподели с вас, че е изправен пред предизвикателство, той не ви казва всичко. Проблемът е в това, че в желанието си да дадем съвет за разрешаването на този проблем ние пренебрегваме истинското предизвикателство“, добавя той.
Ако отделите нужното време, за да разкриете истинският проблем, то ще разберете, че той по-дълбок и специфичен от повърхностните трудности, които хората обикновено споделят. Например, ако някой ви каже, че не успява да изпълнява задачите си навреме, когато работи от вкъщи, вие бихте го посъветвали да става по-рано и да заделя повече време за важните проекти.
„Може да си помислите, че този човек е мързелив или пък че се държи като примадона. Ако вникнете по-дълбоко в нещата обаче може да разберете, че истинското предизвикателство произхожда от факта, че той има две малки деца, за които трябва да се грижи, и че те не спират да го разсейват, докато работи от вкъщи. Този проблем не е свързан с ранното ставане и заделянето на време, така че вашите съвети за увеличение на продуктивността няма да бъдат особено полезни.“, казва Бунгай Станиер.
Друг проблем при даването на съвети е факта, че ние често надценяваме собствените си идеи.
„Ние сме подвластни на редица когнитивни пристрастия и предразсъдъци и смятаме, че нашата идея е най-интелигентната, най-добрата и най-правилната за конкретния случая, само защото тя живее в нашата глава“, обяснява Бунгай Станиер. „Всички ние имаме личен интерес да вярваме, че нашите идеи са страхотни. Ние сме програмирани да защитаваме егото си“, добавя той.
За съжаление, тези наши съвети не винаги са толкова добри, колкото си мислим.
Докато първите две причини мнението ви да бъде пренебрегвано са свързани със загуба на време и ресурси, това далеч не е най-лошото нещо, което може да се каже за нежеланите съвети.
„Разрешаването на чужди проблеми, без това да бъде поискано от ответната страна, може да бъде унизително и лимитиращо както за човека, който получава съвета, така и за онзи, който го дава“, твърди Бунгай Станиер.
Това се дължи на факта, че даването на нежелан съвет се уповава на презумпцията, че другият човек не е достатъчно опитен или компетентен, за да разреши проблема си сам.
Даването на подобни съвети се отразява зле и на човека, който споделя мнението си, тъй като той се натоварва с чуждите проблеми.
„Когато поемате тази тежест върху плещите си, всички губят“, казва Бунгай Станиер.
Какво може да направите?
Казаното дотук обаче като призив да не помагате на останалите или пък да си държите устата затворена. Вместо това, трябва просто да измените леко поведението си.
„Не казвам да не давате съвети или пък че всички съвети са лоши, а по-скоро, че не трябва автоматично да влизате в режим на даване на съвети“, обяснява Бунгай Станиер.
Можете ли да изслушате събеседника си и да изчакате малко с даването на съвет, пита той. На работното място, мениджърите и лидерите трябва да променят начина си мислене и да се трансформират от човека, който предлага бързо, но често погрешно решение, в онзи, който опитва да открие истинския проблем, преди да даде съвет.
Както е казал Айнщайн: „Ако имам един час, за да разреша проблем, бих прекарал 55 минути, мислейки за проблема и 5 минути, мислейки за неговото решение.“
„Всичко ще се промени, ако хората си създадат навика да слушат и да задават въпроси в първите 60 секунди от разговора с някой друг. След това те могат да каза: „Искаш ли да чуеш моето мнение по въпроса? или „Как мислиш да разрешиш този проблем?“. Този подход ще ви помогне да се фокусирате върху реалните проблеми“, казва Бунгай Станиер.
Източник: manager.bg