logo

Вредни митове за човешката устойчивост

<br />
<b>Notice</b>:  Undefined variable: news in <b>/home/framework/public_html/app/views/business-catalog.bg/n/index.php</b> on line <b>45</b><br />

Смятам, че всички може да се съгласим, че 2020 г. не е най-добрата от живота ни. Пандемията от коронавирус падлага на изпитание нашата психическа устойчивост почти всеки ден.

„COVID-19 промени живота ни изцяло. Много от нас обаче не осъзнават, че ние се борим с няколко пандемии едновременно. Борим се със социално, икономическо и здравно неравенство. Опитваме се да подобрим баланса между личния и професионалния ни живот в момент, когато границите между двете реалности са по-тънки откогато и да е било. Всеки ден ние се изправяме пред нови и нови стресови ситуация, без преди това да сме успели да разрешим предходни проблеми“, казва Дебра Кауахара от Alliant International University.

Какво обаче означава да имаш устойчива психика и защо някои хора са по-издръжливи на този тип натоварване от други? Според Кауахара най-отличителното качество на психично устойчивите хора е това, че те се справя по-бързо от останалите с приспособяването към променящата се околна среда. За психическата устойчивост обаче има и много митове, които всъщност няма нищо общо с реалността и понякога могат да бъдат вредни за хората, които вярват в тях. Ето няколко от тях:

Устойчивостта е качество, с което човек се ражда

Макар че някои хора просто се справят по-добре с различните предизвикателства, пред които ги изправя живота, устойчивостта е качество, което може да бъде научено и усъвършенствано, казва Кауахара.

„Човек може да изгради психическа устойчивост чрез различни стратегии, които могат да бъдат изпълнявани в ежедневието. Поддържането на оптимистичен начин на мислене, например, е добро начало. Благодарността също помага. Разпознайте две или три неща, за които трябва да сте благодарни, и изразявайте тази си благодарност колкото се може по-често“, пояснява тя.

Според Джош Алтман от Adelphi University’s Student Counseling Center, устойчивостта представлява набор от умения, които могат да бъдат развити чрез практика и търпение.

„Устойчивостта не е фиксирано състояние на духа, то е умение, което може да бъде развито. Всичко опира до поддържането начин на мислене в посока растеж. При него провалите са временни, критиките са насоки за развитие а проблемите са възможности, казва той“.

Устойчивите хора не обръщат внимание на проблемите

Психически устойчивите хора са такива, не защото не обръщат внимание на провалите, болката и  борбата, а именно защото преодоляват премеждията, пред които ги изправя техния живот.

Според д-р Ванеса Кенеди от Driftwood Recovery процеса по изграждане на устойчивост включва много стрес и напрежение.

„Като човешки същества ние изпитваме различни емоции – тага, гняв,  разочарование, когато сме изправени пред травматично. Когато си даваме разрешение да почувстваме тези емоции и да потърсим подкрепа от другите в този труден за нас момент, ние всъщност работим по изграждането на устойчива психика“, казва тя.

Устойчивите хора не се нуждаят от помощ

Какво си представяте, когато чуете думите „устойчив човек“? За всеки е различно, но мога да ви кажа за какво със сигурност не сте се сетили – за хората, които са помогнали на този човек в най-трудните моменти в живота му.

„Когато в живота ви има хора, които ви подкрепят безусловно и са винаги до вас, когато имате нужда от тях, вие получавате безкраен източник на устойчивост. Освен това, оказването на помощ на същите тези хора е не по-малко полезно за поддържането на вашата устойчивост. Издръжливостта е по-междуличностно качество, отколкото мислим.“, казва Сара Грийнбърг от BetterUp.

„Търсенето на помощ не е знак за слабост. Точно обратното, то показва сила. Хората, които знаят как да потърсят чужда помощ, са по-устойчиви от останалите“, добавя Алтман.

Устойчивостта винаги е полезна

Всяко качество може да се превърне в недостатък, ако се осланяте твърде много на него, казва Ричард Цитри, автор на „The Resilience Advantage, and resilience can become a weakness too”.

„В някои случаи устойчивостта може да пречи на хората да разберат кога нещата не вървят добре. Най-добрия пример за това са случаите, когато един служител отказва да напусне работата си, въпреки че всеки ден в офиса е истински кошмар, мислейки, че издържи още малко време всичко ще си дойде на мястото и нещата ще се оправят. По-добре е да си признаете, че работата не върви и да потърсите алтернатива“, казва той.

Източник: manager.bg