Всички знаем колко съкрушително може да бъде поражението.
Единственото нещо, което разграничава успешните хора от останалите, е начинът, по който те реагират при провал.
Когато се изправите пред предизвикателство, трябва да решите дали ще го използвате като извинение за вашите несполуки, или като причина за успех.
Истината е, че някои от най-добрите уроци в живота са трудни за преглъщане и приемане. Те предизвикват вашата гъвкавост и готовността ви да научите и усвоите нови умения.
Ако не осъзнаем тяхната значимост навреме, рискуваме да ги научим по трудния начин.
Когато опитвате да постигнете нещо важно, началото винаги е трудно и стряскащо. Когато обаче намерите нужния кураж, за да направите първата крачка, страхът и тревогите изчезват в сянката на действието.
Хората, които се гмурват с главата напред в непознатото, не са по-силни и различни от останалите, но осъзнават, че бързият старт им дава преднина. Те знаят, че болката, идваща с първата стъпка е неизбежна и, че отлагането единствено удължава страданието.
Успехът, на първо място, изисква време и усилия. Много хора биха се съгласили с автора Малкълм Гладуел, който твърди, че овладяването на дадено умение или знание до съвършенство изисква 10 000 часа неуморна работа по усвояването му.
Вземете за пример Хенри Форд, който създава компанията носеща неговото име едва на 45 години, след два неуспешни опита за пробиване в автомобилния бизнес или пък Хари Бърнстийн, който прекарва целият си живот в писане, преди да създаде книга, която да се превърне в бестселър. Бърнстийн е на 96, когато това се случва.
Веднъж, щом постигнете така желаният успех, разбирате, че пътуването е било най-хубавата част от преживяването.
Огледайте се. Всички около вас изглеждат толкова заети, тичащи от среща на среща, изпращащи имейл след имейл. Колко от тях, обаче са наистина продуктивни, достигащи успехи от най-високо ниво? Постиженията не идват от движението и действието, а от фокуса и концентрацията. От гарантирането на ефективно и ползотворно изразходване на вашето време.
В края на краищата, всички имаме по 24 час на ден, за да постигнем своите желания, а това означава, че трябва да ги използваме разумно. Все пак, вие сте плод на вашата производителност, а не на вложените усилия. Уверете се, че тези усилия са посветени на задачи, които постигат резултати.
В живота има прекалено много смекчаващи вината обстоятелства, за да може да контролирате всеки резултат и последствие. Това, което може да управлявате, е начина, по който реагирате на нещата, които са извън ваш контрол.
Именно реакцията ви е това, което превръща грешката в поучителен урок и гарантира, че успехът няма да повдигне егото ви до небето. Не може да спечелите всяка битка, но с правилното отношение, може да спечелите войната.
Трябва да се обградите с хора, които ви вдъхновяват, които ви карат да искате да бъдете по-добър и по-можещ. Какво, обаче да направите с хората, които ви дърпат надолу? Има ли причина да бъдат част от вашия живот?
Всеки, който ви кара да се чувствате безполезни, скучни и загрижени, не заслужава вашето време и най-вероятно ви кара да приличате повече на него. Премахнете този тип хора от вашия живот.
Почти всичките ни проблеми идват от „пътуването във времето“. Връщаме се в миналото и съжаляваме за нещата, които не сме направили или пък отиваме в бъдещето само, за да притесняваме за неща, които все още не са се случили.
Лесно е да се отдадем на мисли за отминалото време и за това, което ни предстои, но по този начин забравяме за едното нещо, което действително може да контролираме – настоящето.
Когато вашето щастие и удовлетворение зависи от сравнението ви с други хора, вие губите контрола над собствената си съдба. Не позволявайте на чуждото мнение да отнеме радостта и гордостта от вашите постижения.
Невъзможно е да игнорирате напълно чуждото мнение за вас, но това не означава, че имат нужда да се сравнявате с другите и, че тяхната оценка е безпристрастна и адекватна. Каквото и да е чуждото мнение за вас, важно е самоуважението ви да идва отвътре. В крайна сметка, едно нещо е сигурно – никога няма да сте толкова добър или толкова лош, колкото те казват, че сте.
Всъщност, повече хора няма да ви подкрепят. Някои дори ще ви заливат с негативизъм, гняв, ревност и агресия, но това няма значение, защото, както казва д-р Сус: „Тези, които имат нещо против вас не са важни, а тези, които са ви важни, нямат нищо против.“
Няма начин да получим подкрепа от всеки и няма причина да губим време и енергия, в опити да спечелим на наша страна хората, които не ни поддържат. Вместо да се занимавате с тях, отделете това време и енергия за хората, които стоят зад вас.
Не превръщайте съвършенството във ваша цел. Истината е, че то е непостижимо. Човешките същества са податливи на грешки по природа. Когато най-важната цел е перфектеният резултат, винаги имате едно чувство на провал и недостатъчност, което ви кара да се откажете или да намалите усилията, които влагате в работата си.
В крайна сметка започвате да прекарвате времето си в оплакване и анализ на нещата, които е трябвало да направите по различен начин, вместо да продължите напред с мисълта за нещата, които сте постигнали и тези, които ви предстоят в бъдеще.
Когато теглите чертата, ще осъзнаете, че съжалявате повече за шансовете, от които не сте се възползвали, отколкото за най-големите си провали. Не се страхувайте да поемате рискове.
Често чувам хората да казват: „Какво е най-лошото, което може да се случи? Ще умра ли ако го направя“. И все пак, смъртта не е най-лошото нещо, което може да ви сполети. Най-лошото е да бъдете мъртви отвътре, докато все още сте живи.
Източник: manager.bg