
Да откриеш талант е трудно. Да го загубиш е трудно да се преживее. А когато не разбираш защо напуска, е още по-трудно.
Пет рядко доловими причини, поради които служителите напускат компанията ви:
Мнозина от нас не смятат работата си просто за работа. Става дума за поредица от глави на историята на живота ни. Малцина лидери мислят за историите на своите служители. Какво роля има работата в техния живот? Как тя се позиционира между всичко друго, което е важно за тях?
Когато служител напуска работа, той е основателно щастлив, нещо го е накарала да се оцени по друг начин. Може да става дума за лична криза. Или пък е следствие на напускането на друг служител.
Каквато и да е причината, съвременната работническа сила очаква повече от работата си. Не просто заплата.
Опустошителна е липсата на оценка. В този смисъл за всеки шеф е важно да оцени всеки служител. Не всеки иска да бъде аплодиран в края на месеца. Трябва да откриете предпочитанията.
Има още нещо – понякога служителите се демотивират от това, че друг е оценен и потупан по рамото. Тези поощрения, които изглеждат неоснователни и неясни, провокират напускания.
Тази фраза е отражение на липсата на гъвкавост, независимо кое е работното място. Форматът 9-5 е навсякъде. Желанието да има повече гъвкавост на работното място и опции за дистанционна работа кара част от служителите да търсят нови възможности.
Човек разполага с цял живот, за да реши как иска да се реализира. Това означава, че е възможно да променя кариерните си цели. Западни статистики сочат, че ако сте под 50-годишна възраст, вероятно имате в резюмето си поне 12 работни места. Друг въпрос е какви длъжности сте изпълнявали.
Изследвания сочат, че някои служители имат нужда от преоформяне на работните им отговорности и задължения. Това може да стане причина за напускането им.
За някои служители работата в един момент се усеща като „Дай ни това и се докажи. Прави го постоянно“. Когато става дума за лично израстване и обучение, нещата звучат другояче: „Трябва да ми помогнеш да раста. Аз мога да ти помогна да растеш“.
Едностранчивият начин на общуване води до промяна в приоритетите на служителите. Те започват да търсят други възможности, такива, които им позволяват да се развиват и да получават признание.
Източник: profit.bg