Оценявайте процеса, не резултата

На повечето работни места днес няма да спечелите и петаче за вашите усилия. Когато не можете да продадете стоките, дори да седите на масата с часове всеки ден и да звъните на клиенти, е трудно да повярвате, че ще бъдете повишени в службата. Резултатите имат значение. Но водещите психолози твърдят, че тази система за оценка на ефективността е много несъвършена.

На Световния бизнес форум в Ню Йорк Даниел Канеман препоръча пред многолюдната аудитория: организациите трябва да оценяват работния процес на служителите, а не техните резултати. Канеман получи Нобеловата награда през 2002 г. за своя пионерски труд в областта на поведенческата икономика, а през 2011 г. публикува книгата „Мисли бавно... Реши бързо”, в която изследва тънкостите на процеса на вземане на решения.

Според автора на книгата всеки човек може много бързо да вземе решение по даден професионален проблем, но да получи лош резултат, защото няма късмет. В същото време има и хора, които при грешни решения получават доста добри резултати. Ето защо, когато мениджърите насърчават резултатите, като игнорират усилията, „много често това ще бъде наказание за лошия късмет или награда за добрия късмет на човека”.

Аргументите на Канеман напомнят на изказване от 2016 г. на Дан Ариели, професор по психология и поведенческа икономика в университета Дюк. Ариели твърди, че най-добрият начин да мотивирате децата да успеят, е да ги похвалите за усилията им, а не за резултата. И същата логика важи за мотивацията на възрастните.

„Често награждаваме или наказваме резултата. И ние правим същото в света на бизнеса: хората получават бонуси, ако работата им е била успешна, независимо дали процесът е бил добър или лош”, казва Ариели. И предлага мениджърите да се съсредоточат върху приноса на служителите си към фирмата. В противен случай съществува риск от одобрение на безполезния процес, който случайно може да доведе до положителен резултат.

Още нещо, фокусирането върху резултатите може да намали качеството на работа на хората. От една страна, оценяването на служителите въз основа на техните резултати има смисъл. Но работното място не е училище: вие сте тук, за да се възползвате от компанията, а не за да научите и практикувате уменията си (или поне не само това).

Въпреки това, Бари Шварц, психолог от колежа Суортмор, твърди, че тази система може да има сериозни последици. В своята книга „Защо работим”, Шварц използва американската образователна система като пример за това как оценяването на резултатите подкопава способността на учителите да работят ефективно. Той пише, че на талантливите учители се налагат супер подробни планове за уроци, които те са принудени да следват всеки ден, като не оставят на практика място за творчество и независимост. Учителите са инструктирани да се „подготвят за теста” или стандартизиран изпит в края на учебната година. Успехът им заплатата им се определя до голяма степен въз основа на оценките на студентите в тези тестове.

„Най-трагичното следствие от този подход е, че той ще отнеме енергията и ентусиазма от добрите учители или ще ги принуди да напуснат образователната система”, пише Шварц,

Може би най-правдоподобната причина работодателите да се фокусират върху резултатите е, защото е по-лесно. Не е необходимо да прекарвате дълго време в разшифроването на числата (например приходите от продажби или отработеното време), както би трябвало да направите, а може би е по-добре да оцените положителните качества на своите служители като постоянство или инициативност.

„Много по-трудно е да се оцени процесът, отколкото резултатът”, казва още Канеман.

Източник: manager.bg