Навиците на малко харесваните хора

Твърде много хора потъват в погрешното убеждение, че да бъдеш харесван зависи само от природни дадености и те са вродени на малцина късметлии - красивите, много общителните, невероятно талантливите.

Лесно е човек да падне в плячка на тази констатация, посочва в сайта си сп. Entrepreneur. Да ни харесват, обаче, е под собствения ни контрол. Това е въпрос на емоционална интелигентност (EQ). 

В изследване, проведено от Калифорнийския университет в Бъркли с участието на над 500 души, става ясно, че най-значимите според участниците характерни черти, които са важни за това да бъде харесван някой, нямат нищо общо с той да бъде щедър човек, да е интелигентен или физически привлекателен. Вместо това се оказало, че са най-харесвани хората, които са искрени, които са прозрачни в поведението си и са способни на човешко разбиране. 

Тези неща, и други като тях, са част от описанието на емоционално интелигентните личности. Изследователски данни на TalentSmart в САЩ, събрани от над 1 млн. души, показват, че хората притежаващи тези качества, не просто са харесвани, те надминават по изпълнение и успехи останалите, които ги нямат, в повечето случаи. 

Дали другите ни харесват реално, е критично важно за успеха ни на работа, а също и за приятелския кръг. Проучване на Масачузетския университет открива, че мениджърите са склонни, например, да приемат аргумент на одитор дори без той да им даде доказателства в своя подкрепа, ако е приятна личност. Джак Зингър пък посочва, че само 1 от 2000 малко харесвани бизнес лидери е бил определен като "ефективен" от колегите си. 

Да си харесван е свързано толкова с притежаването на определени качества, колкото с избягването на дадено поведение. Какво да избягваме? Най-вече следните 10 навика: 

Споменаване в разговорите на имена на известни хора. Чудесно е да познаваш важни и интересни личности, но включването на имената им едва ли не във всеки разговор, звучи претенциозно и е много глупаво. Също както при опитите за скромно самохвалство, хората разчитат директно през думите за какво иде реч и защо човек го прави. Вместо да ги направи да изглеждат интересни, както мнозина се надяват да стане, това издава вътрешната несигурност на хората. Освен това девалвира всичко, което човек сам има да предложи от себе си. Когато някой свърже всичко което знае с кого познава, разговорите с него изгубват цвят. 

Емоционални изблици. "Компанията ми предоставя 360-градусова оценка и срещнахме твърде много примери на хора, които хвърлят неща, крещят, карат други да се разплачат и дават други издайнически знаци за "отвличане от емоциите", коментира Травис Брадбъри, съавтор на книгата "Емоционална интелигентност 2.0". Този тип поведение показва ниска емоционална интелигентност. Щом покажем такова равнище на нестабилност, хората ще започнат да подлагат под съмнение дали може да ни се има доверие и можем ли да останем овладяни, когато е нужно. 

Контролирането на емоциите ни държи на шофьорската седалка. Когато не можем да контролираме емоциите си около някой, който ни наранява, това свършва по начин, в който ние започваме да изглеждаме зле в очите на другите, а не той. 

"Скромно", или прикрито под друг вид изказване, хвалене. Всички познаваме лица, които обичат да се хвалят, а също и по този начин - като казват нещо за себе си, надсмиват се над себе си, а всъщност с това искат да внушат колко са умни, или че са хубави, или друго.

Най-често хваленето по принцип е маска, зад която стои собственото осъждане на себе си и вътрешна несигурност. И то се разбира от околните, защото хората са умни. Те усещат бързо и разбират.

Хващане на телефона по време на разговор с друг човек и писане на съобщения, преглеждане на екрана. 

Да имаш затворен ум. Ако искаме да сме харесвани, трябва да сме отворени в живота - към нови неща, дори скандални, модерни, или които ни изглеждат първоначално смешни, абсурдни, безсмислени. Като приемаме новите реалности, другите наоколо ни приемат в своите светове и ставаме интересни и по-обичани от тях. Никой не обича да разговаря с хора, които вече имат оформено твърдо мнение и не желаят да слушат. Да си с отворен ум, освен това, е ключово за успеха на работното място, където по този начин се приемат по-бързо новите идеи и човек става в очите на колегите по-достижим и получава повече помощ. 

За да намалим предварителната склонност да осъждаме, трябва да се опитваме повече да виждаме света през очите на другите. Това не налага да вярваме повече в това, в което другите вярват, или да опрощаваме поведението им. Значи просто, че трябва да спрем да осъждаме достатъчно дълго, за да разберем наистина какво прави тези хора различни от нашето мнение. 

Не задаване на достатъчно въпроси. Най-голямата грешка, която хората правят в разговорите, е да се фокусират върху какво трябва да кажат ей сега, вместо върху какво казва другият човек и как то ще ги засегне лично и ще им се отрази. 

"Човекът е твърде сериозен". Хората обичат да се въртят около личности, които комуникират по-свободно. В работните места харесваните хора постигат баланс между страст към работата и способност да се забавляват. На работа те са сериозни, но и винаги приятелски настроени. Продължават да си вършат нещата, но и са социално ефективни, бързо. Печелят добро впечатление в ценните социални моменти. Фокусират се да имат смислени разговори с колегите, помнейки какво са им казали вчера или миналата седмица. Това показва, че за тях хората са толкова важни, колкото самата работа. 

Клюкарстване. Хората изглеждат ужасно, когато се отнесат в клюки. Изпадането в говорене за трудностите и нещастията на другите може да нарани обектите на говорене, ако приказките достигнат до тях. Клюкарстването гарантирано ни прави да изглеждаме зле и отблъскващо. 

Споделяне на твърде много за себе си, твърде рано. Опознаването изисква здравословно количество споделяне, но споделянето на твърде много за себе си идва прекалено. Внимавайте и избягвайте да споделяте лични проблеми и признания твърде бързо. Харесваните хора позволяват на другите да отсъдят за тях, когато е правилното време за разкриване. Прекомерното споделяне ни прави да изглеждаме обсебени от себе си и безчувствени към баланса на разговора. 

Споделяне прекалено много в социалните мрежи. Наблюдения на изследователския център "Пю" показват, че то ни прави по-малко харесвани, защото изглежда че се нуждаем от социално признание и така си го набавяме. Споделянето в мрежите може да бъде ценен и важен начин на изразяване, но за това трябва да се прави с мисъл и в него винаги да има известна доза самоконтрол.