logo

Как да превърнете тревожността в суперсила

<br />
<b>Notice</b>:  Undefined variable: news in <b>/home/framework/public_html/app/views/business-catalog.bg/n/index.php</b> on line <b>45</b><br />

Всички ние сме склонни да гледаме на тревожността като на нещо лошо. Няма спор, че тя може да има отрицателно въздействие. Клиничните тревожни разстройства могат да бъдат изтощителни и парализирани, но както мнозина от нас откриха по време на пандемията, дори най-обикновеното ежедневно безпокойство е доста неприятно.

Ако обаче тревожността ни носи само неприятности, то защо не сме се отървали от това чувство при нашата еволюция? Причината е, че тревожността всъщност има и позитиви (дори в съвременният свят, където не ни се налага постоянно да се крием и да бягаме от хищници). Науката показва, че безпокойството помага на хората да вземат разумни предпазни мерки, да бъдат по-благодарни за хубавите неща в живота и дори да имат по-добра памет.

Ключът към тези ползи преминава през контролирането на „количеството“ тревожност и начина, по който реагирате на нея. Хроничният стрес бавно и постепенно убива (като той изцежда живота ви от щастие много преди фаталния край), но точното количество стрес, насочено по правилния начин, може да ви даде суперсили.

Тревожността може да бъде суперсила

Поне това твърди неврологът от Нюйоркския университет Уенди Сузуки в своята книга „Good Anxiety“. В скорошно интервю за Greater Good Science Center Сузуки обяснява, че тревожността може да бъде превърната в суперсила.

За целта обаче трябва да поставите нещата под контрол. Хората, които имат сериозни проблеми с тревожността, трябва да потърсят професионална помощ, а останалите трябва да научат техники за контрол – от дълбоко дишане до по-чести упражнения и движение. Тези техники могат да намалят интензитета на безпокойството, след като то премине определена граница. След като тревожността бъде стабилизирана на управляемо, макар и не особено приятно ниво, Сузуки настоява, че тя може да се превърне в суперсила.

Сузуки говори за „суперсилата на продуктивността“, която можете да използвате, ако просто се вгледате внимателно в действителното съдържание на вашите притеснения. „Едно от най-често срещаните проявления на тревожността е онзи „ами ако“ списък, който всеки от нас има в главата си: „Ами ако с разболея от ковид?“, „Ами ако не изкарам отличен?“, „Ами ако забравя…?“ и тн. Суперсилата идва от превръщането на този създаващ тревожност списък в списък със задачи, които трябва да разрешите“, обяснява тя.

Тревожите се за предстоящ изпит? Прегледайте материала, който намирате за най-труден за разбиране. Безпокоите се за проект в работата? Потърсете съвет от ваш колега, който има опит с подобни задачи.

„Не съм срещала ситуация, при която този подход да не работи“, твърди Сузуки. Най-доброто в случая е, че той използва енергията, която обикновено пропилявате в притеснения и я насочва към конструктивни действия.

„Добрата тревожност е използването на енергията, предизвикана от тревожността, за свършване на някаква работа. Тревожността е предупредителен сигнал, които ви казва, че трябва да направите нещо, било то да се подготвите по-добре за тест или да се консултирате с финансов експерт, ако обмисляте някаква инвестиция. Предприемането на действие ви помага да се освободите от това чувство на тревожност и да станете по-продуктивни“, категорична е тя.

Източник: manager.bg