Когато прекарате десетилетия в компанията на изпълнителни директори и бизнес лидери, не може да не забележите кои управленски стилове работят в дългосрочен план и кои не. Забелязал съм, че не присъщите ни качества и личните навици определят дали ще постигнем успех, а поведението.
Какво имам предвид под „поведение”? Как реагирате на продължителния стрес; дали се справяте с отговорностите си; как общувате с другите; какво е отношението ви към клиентите; колко усилия сте готови да положите, за да свършите работата; дали сте фокусирани и дисциплинирани, или разпилени и разсеяни. Нещо такова.
Признавам, че познавам доста сбъркани основатели и главни изпълнителни директори, които в даден момент се радваха на огромен успех. Но рано или късно, когато стресът бе голям, а времената – трудни, поведението им стана деструктивно и, за жалост, повлякоха и бизнеса си към дъното.
Ако искате дългосрочен успех, може би трябва да се погледнете внимателно в огледалото и да видите кои от следните ограничаващи типове поведение ви описват:
В началото, повечето от нас вярват на всичко. Колкото по-рано се въоръжите със схватливост и скептицизъм, толкова по-големи са шансовете ви да стигнете до върха. Причината е проста – глупците не печелят. Научете се да поставяте всичко, което четете и чувате, под съмнение и вземайте предвид източниците на информация.
Стресовите ситуации са често срещани в света на бизнеса. Нещата рядко се случват по план и в повечето случаи сериозно се объркват. Ако не можете да запазите самообладание в кризисни положения, сте прецакани.
Страстта е много важна за успеха, но ако прекрачите границата и се превърнете във фанатик, тя ще работи във ваш ущърб. Виждал съм го много пъти. Фанатизмът изкривява представата за реалността, пречи на разума и ви кара да вземате лоши решения.
Хората, които искат да постигнат велики неща, знаят една фундаментална истина – нужни са постоянство и големи усилия. Затова и тези личности са толкова целеустремени и дисциплинирани. Повечето хора са като ленивците и по тази причина не постигнат нищо. Толкова е просто.
Стив Джобс е казал: „Онова, което отличава успешните предприемачи от неуспешните, е упорството.” Ако не изпитвате страст към работата си, няма да я вършите дълго. В наши дни, твърде много хора искат мигновено удовлетворение, а това няма как да стане.
Независимо какви са чувствата, които не можете да преборите – завист, срам, малоценност, – предавайки ги на колегите си и изливайки гнева си върху околните, вие не просто ще развалите вашето и чуждото настроение – има опасност да съсипете и кариерата си.
Ако се държите така, сякаш светът се върти около вас, трябва да имате нужните качества, за да подплатите поведението си. И все пак, прекалената егоцентричност е много вредна. Бизнесът си е бизнес. Целта му не е да задоволява вашите нужди, а тези на клиентите ви. Вие обслужвате тях, а не те вас.
Хубаво е да се учим от миналото, но прекаленото вглъбяване в него е деструктивно. По същия начин, няма нищо лошо в планирането и мечтите, свързани с бъдещето, но ако действията ви не са фокусирани върху настоящето, никога няма да реализирате целите си.
Фрази като „каквото свърши работа”, „всичко е наред” или „не се тревожи”, не са типични за успелите хора. Последните може да са всякакви, но не и апатични.
Ако критиките на околните ви влудяват и се обиждате от всяка дреболия, ще ви е изключително трудно в света на бизнеса. Не случайно лидерите имат чувство за хумор и скромност – тези две качества са почти задължителни. Не се вземайте на сериозно. И едно последно нещо. Ако тази статия поражда у вас желание да напишете гневен коментар, сигурно има поне 2 или 3 проблема, върху които трябва да поработите. И все пак, погледнете от добрата страна – поне не сте апатични.
Източник: manager.bg