Анета Хубенова гр. София
ИЗТЕКЪЛ АБОНАМЕНТ
Описание
"Въз основа на информацията, която получавам, и на придобитите знания от седемгодишното ми обучение, считам, че един ясновидец се ражда такъв. При всеки един от нас проявленията на ясновидската дарба са различни. В моя случай те са тежки изпитания, които започнаха от ранна детска възраст - на година и половина получих тежко 75 % изгаряне, последвано от период на клинична смърт. Нарекли ме "Чудото на Пирогов", тъй като няма друг оцелял с такова изгаряне. По-късно много пъти съм имала срещи със смъртта, тежки болести и отписване от официалната медицина. Животът ми е съпътстван от всякакви, на моменти непоносими по своята тежест проблеми от здравословен, финансов, емоционален и от всякакъв друг характер. Въпреки че съм израснала във времена на атеизъм, от десетгодишна се доверявам на една Висша сила, за която винаги съм знаела, че съществува, без някой да ми е казвал или говорил за нея. Падах, ставах и винаги с непоколебимостта, че Висшият разум няма да ме изостави. Отключващият момент на дарбата ми стана, когато бях на 33 години. Дотогава работех като певица и пианистка. За пореден път животът ми се преобърна. Имах щастието да попадна на добър учител, който всеотдайно се зае с обучението ми. В процеса на работа започнах да си обяснявам много неща, и най-вече защо са ми се случвали тези непрекъснати преминавания през Ада. Когато дойде човек с какъвто и да било проблем си давам сметка, че всъщност вече съм минала през него. Духовният ми наставник г-н Кубрат Томов казва, че "най-важното е разбирането". От своя страна няма да се уморя да повтарям, че човек не може да разбере един проблем, ако не е минал през него. Това ми помага да си дам ясна сметка през какво минава съответният човек и да му посоча правилния път, по който да тръгне, за да излезе от създалата се ситуация. В основата на всеки здравословен, емоционален, финансов и т.н. проблем лежи първопричина. Необходимо е тя да се констатира, отстрани и да се посочи правилният път за решаването на съответния проблем. Първопричината може да е: негативна структура, кармична обремененост, липса на вяра във Висшия разум, в себе си, може да е незнание какво точно се иска от живота, как да се премине през изпитание, да се преодолее препятствие по пътя и много други. За съжаление хората се съсредоточават върху премахването на симптомите и последствията, а не върху първопричината за проблема. По този начин положението се подобрява временно, след което може да се влоши или да се прояви под друга форма, а дори и да се стигне до фатален край. Моята задача е да конкретизирам първопричината, да я отстраня, ако това е възможно, и да дам насока за постигането на положителен резултат. Има случаи, в които човек идва и очаква да махна с вълшебна пръчица и всичко да се оправи... След като констатирам първопричината и я отстраня идва ролята и на самия човек - той трябва да положи максимални усилия, за да промени живота си към по-добро. Нужно е желание, воля, усилие и най-вече работа с мисълта. Никак не е лесно. От години повтарям, отначало без дори да осъзнавам точно какво говоря, че "няма невъзможни неща". С течение на времето, през призмата на страданията, започнах да разбирам смисъла на това изречение. Всеки има мисия. Моята е да доказвам, че няма невъзможни неща. И пак казвам никак не е лесно. В особено тежки ситуации съм рухвала и съм считала, че това е краят. Но някак си съм успявала да се вдигна, водена от собственото си твърдение: "Когато загубиш и последното зрънце надежда, помни: Силата на Вселенския разум и твоята съзидателна сила могат всичко. Повярваш ли в това безрезервно и се бориш, ще победиш, каквото и да ти се е случило." След като твърдя това, значи трябва да го докажа. Давам пример: При мен дойде жена на средна възраст с тежка диагноза - психично заболяване. Години наред беше влизала и излизала от психиатрични болници, беше пила шепа лекарства и вместо очакваното подобрение състоянието се влошавало. Първопричината бе силна негативна структура. Казах, че мога да я отстраня, като по този начин стопирам процеса, но не мога да премахна пораженията и че оттук нататък тя трябва да вземе живота си в свои ръце. Дадох насоките. За моя радост тя прие сериозно всичко казано от мен и след определен период от време започна да се възстановява, премести се в друго населено място, далеч от хората, които й вредяха и лека полека нормализира живота си, при това съвсем сама, без близки. Следях нейните действия и я предпазвах от евентуални грешки. Откакто свят светува си задаваме въпроса какъв е смисълът на човешкия живот. Мисля, че все още няма еднозначен отговор. Но ще си позволя да изкажа своето мнение. За мен това е духовното усъвършенстване, а то се постига чрез много прераждания, калявайки се в огън."